Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

През това време дамите се струпвали в другия край на къщата и както държали кристалните чаши с мента, си оглеждали тоалетите. В дамския сектор имало два вида жени, които се различавали коренно: кариеристките и съпругите.

Кариеристките били жени другарки, самото въплъщение на новата туркиня : идеализирани, превъзнасяни и защитавани от реформаторския елит. Сред тях имало адвокатки, учителки, съдийки, директорки на предприятия, чиновнички, учени… За разлика от майките си те не се ограничавали с дома и имали възможност да се издигнат в обществената, стопанската и културна йерархия, стига да се откажат преди това от женствеността и сексуалността си. Най-често се обличали в костюми в кафяво, черно и сиво, цветовете на целомъдрието, скромността и верността. Подстригвали се късо, ходели без грим и накити. Движели се в тела, лишени от женственост и полова принадлежност. И всеки път, когато съпругите се кикотели в дразнещо женски стил, кариеристките стискали с пръсти кожените чантички, които държали под мишница, сякаш в тях имало свръхповерителна информация и те са дали дума да я защитават, каквото и да се случва. Съпругите, обратно — идвали на тези вечери в атлазени официални рокли в бяло, бледорозово и пастелносиньо, оттенъците на женствеността, невинността и уязвимостта. Не харесвали особено кариеристките, които смятали по-скоро за „другарки“, отколкото за жени, а те, от своя страна, също не ги харесвали и гледали на тях по-скоро като на „наложници“, отколкото на жени. В крайна сметка никой не смятал никого за достатъчно „жена“.

Засилело ли се напрежението между другарките и наложниците, Маминка, която не се причислявала към никоя от двете групи, давала тайно знак на прислужницата да поднесе ментов ликьор в кристални чаши и бадемови пасти в сребърни чинии. Била установила, че само тези две неща са в състояние да успокоят нервите на всяка туркиня в стаята, от който и лагер да е тя.

По-късно Ръза Селим Казанджъ викал жена си и я молел да посвири за почетните гости на пианото. Маминка не отказвала никога. Освен западни композитори изпълнявала национални песни, преливащи от пламенно родолюбие. Гостите я поздравявали и й ръкопляскали. През 1933 година, когато в чест на десетата годишнина бил написан „Републиканският марш“, се наложило тя да го свири отново и отново. Той звучал навсякъде и кънтял в ушите им, докато спели. В ония години дори пеленачетата били приспивани в люлките с този сърцат ритъм.

И така, по време, когато благодарение на социалните реформи туркините изживявали коренни промени в обществената сфера, Маминка се радвала на своя собствена независимост в частната сфера на дома си. Интересът й към пианото не угаснал, но въпреки това много скоро тя съставила списък с нови развлечения. Така през следващите години научила френски, написала разкази, които така и не били издадени, станала много добра в различни техники на маслената живопис, гиздела се с лъскави обувки и атлазени бални рокли, влачела мъжа си по танци, устройвала шумни увеселения и нито ден не се захванала да върши къщната работа. Каквото и да поискала веселата му съпруга, Ръза Селим Казанджъ го изпълнявал начаса. Обикновено бил сдържан човек, който уважавал другите и се откроявал с острото си чувство за справедливост. Но подобно на мнозина, направени по същия калъп, и той не можел да се възстанови съвсем, след като веднъж вече бил прекършен. Затова имало един въпрос, който изваждал наяве лошотията в него — първата му жена.

Дори след години, всеки път щом Маминка случайно попитала нещо за нея, Ръза Селим Казанджъ се затварял в себе си, млъквал, а очите му помръквали от нетипична сянка.

— Що за жена ще зареже сина си? — възкликвал и лицето му се сбръчквало от ненавист.

— Ама не ти ли е любопитно какво е станало с нея? — подпитвала Маминка, после се приближавала, сядала върху коленете на мъжа си и започвала да го милва нежно по брадичката, сякаш да го убеди да погледне въпроса в лицето.

— Изобщо не ме вълнува съдбата на тази пачавра — застивал Ръза Селим Казанджъ, без изобщо да си прави труда да понижи глас, та синът му да не чуе как хули майка му.

— С друг ли е избягала? — не мирясвала Маминка, макар да знаела, че е прекрачила границата, била убедена, че няма да разбере къде е границата, ако не я прекрачи.

— Защо си пъхаш носа в неща, които не ти влизат в работата? — тросвал се в отговор Ръза Селим Казанджъ. — Какво, да не искаш и ти да направиш като нея?