Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— Да, всички трябва да се наредим на моста над Босфора и да духаме с все сила, за да преместим града на запад. Ако не стане, ще опитаме в другата посока, за да проверим дали няма да завием на изток — прихна Карикатуриста Алкохолик. — Не е хубаво да си по средата. Международната политика не цени двусмислието.

Но Ася се рееше високо над облаците и не го чу. Запали още една цигара с трева и я стисна с напукани устни. Всмукна дълбоко и безразлично от дима, без да обръща внимание на пръстите на Карикатуриста Алкохолик по кожата си, на езика му върху нейния език.

— Все е имало някакъв начин да се свържат с Джони Кеш, преди да умре. Той трябваше да дойде в Истанбул, а сега си отиде, без дори да подозира, че тук има негови заклети фенове…

Карикатуриста Алкохолик се усмихна нежно. Целуна бемчицата върху бузата й, замилва я леко по врата, а после дланите му се плъзнаха по налетите й гърди и ги обхванаха. Целувката беше дръзка, не припряна, но в нея се долавяше следа от сила, дори от кръвожадност. Той попита с блеснали очи:

— Кога ще се видим пак?

— Сигурно когато отидем и двамата в кафене „Кундера“ — сви рамене Ася и се дръпна от него.

Щом тя се отдалечи, той се приближи.

— Но кога ще се видим тук, в дома ми?

— Искаш да кажеш кога ще се видим в любовната ми квартира? — избълва Ася — вече не се съпротивляваше на желанието да се заяжда. — Защото и двамата знаем прекрасно, че това тук не ти е дом! Домът ти е там, където е съпругата ти, за която си се оженил преди доста години, а това тук е тайна любовна квартира, където можеш да си пийваш на воля и да чукаш мацките . Колкото по-млади, по-вятърничави и по-пийнали, толкова по-добре!

Карикатуриста Алкохолик въздъхна и грабна чашата с ракията. Изпи я на един дъх до половината. Лицето му бе изкривено от тъга, тъй безутешна, че за миг Ася се уплаши, че той или ще й се разкрещи, или ще се разридае — не си представяше толкова много болка да остане неизлята. Карикатуриста обаче изрече прегракнало:

— Понякога можеш да си много жестока.

В стаята се спусна зловеща тишина, нарушавана от писъците на децата, които играеха футбол долу на улицата. Виковете им бяха оглушителни, някой от малчуганите явно току-що бе получил червен картон и сега всичките му съотборници спореха със съдията, който и да беше той.

— Ти имаш тъмна страна, Ася — чу се отдалеч гласът на Карикатуриста Алкохолик. — Тя не личи върху милото ти личице и е трудно да я откриеш на пръв поглед. Но я има. Притежаваш бездънен потенциал за унищожение.

— Е, не унищожавам никого, нали? — попита Ася, усетила нуждата да се отбранява. — Единственото, което искам, е да съм свободна, такава, каквато съм, и така нататък… Веднъж да ме оставят на мира…

— Да те оставят на мира, за да се самоунищожиш по-бързо и лесно… Това ли искаш? Саморазрушението те привлича, както светлината привлича нощна пеперуда.

Ася изсумтя и се засмя притеснена.

— Когато пиеш, няма спиране, когато критикуваш, премазваш като булдозер, когато се натъжиш, потъваш така, че стигаш дъното. Наистина не знам как да се държа с теб. Ти, скъпа, си сърдита на целия свят…

— Сигурно защото съм извънбрачно дете — отбеляза Ася и пак всмукна от цигарата. — Дори не знам кой е баща ми. Никога не питам, те никога не казват. Понякога майка ми ме гледа така, сякаш вижда в лицето ми него, но не изрича и дума. Всички се преструваме, че няма такова нещо като баща. Има само Отец с главно „О“. Щом там, горе, имаш Аллах, който да се грижи за теб, за какво ти е притрябвал баща? Нали всички сме Негови чада? Не че майка ми се хваща на тия тъпотии. Казвам ти, не знам да има по-цинична жена. Точно там е проблемът. Ние с мама си приличаме ужасно и в същото време сме толкова далеч една от друга.

Тя издиша струя дим по посока на махагоновото бюро, където Карикатуриста Алкохолик държеше някои от най-добрите си работи, онези, които се страхуваше жена му да не унищожи след поредния от честите им скандали. Пак там държеше и първите груби скици на „Политика амфибия“ и „Политикус Носорогус“, две нови поредици, в които беше нарисувал турските депутати като различни животни. Смяташе да пусне поредиците скоро, особено след решението на съда да отложи за неопределено време изпълнението на тригодишната му присъда, задето е нарисувал министър-председателя като вълк в агнешка кожа. Не го бяха пратили в затвора най-вече защото не бе повторил нарушението, нещо, което бе решен да направи. Смяташе, че няма никакъв смисъл да се бориш за свобода на изразяване, ако преди това не си се преборил за свободата на хумора.