Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— Добро утро на красивата ми правнучка — отвърна Маминка, впечатлявайки всички с яснотата на паметта си.

Леля Фериде, която стискаше в ръка дистанционното на телевизора, изчурулика, без да я поглежда:

— Намусената принцеса се събуди най-после.

Каза го весело, въпреки че в гласа й се доловиха назидателни нотки. Днес сутринта се беше изрусила почти до пепеляво. Сега вече Ася знаеше, че такива крайни промени в косата издават крайни промени и в настроението на леля Фериде. Тя я огледа — за признаци на лудост. Не откри никакви, ако не броим това, че леля Фериде явно беше погълната от телевизора и гледаше прехласната някакъв ужасно бездарен поп певец, който се въртеше в танц, прекалено смехотворен, за да е истински.

— Знаеш, че трябва да се приготвиш, довечера пристига гостенката — напомни леля Бану, като влезе във всекидневната с тепсията бюрек, който беше извадила току-що от фурната, личеше, че е доволна, задето си е подсигурила дневната доза въглехидрати. — Трябва да приготвим къщата, преди да е пристигнала.

Ася се опита да изтика с крак Султан Пети от капещото кранче и след като си наля чаша чай от изпускащия пара самовар, попита глухо:

— Какво толкова се вълнувате всички от тази американка?

Отпи от чая колкото да се смръщи и да се огледа за захарта: една, две… тя сложи в мъничката чашка цели пет бучки.

— В какъв смисъл какво толкова се вълнуваме? Тя ни е гостенка! Идва от другия край на планетата.

Леля Фериде протегна напред ръка като за нацистки поздрав, за да покаже къде и колко далеч е другият край на планетата. Мисълта за планетата придаде на гласа й развълнуван тембър, тъй като в съзнанието й за миг блесна картата на циркулацията в атмосферата и световните океани. Последния път я беше виждала на хартия още в гимназията. Никой и не подозираше, но бе научила картата наизуст — до най-малките подробности, и до днес тя се бе врязала в паметта й — ярка, като в първия ден, когато я беше разглеждала.

— И най-важното, е пратена от вуйчо ти — намеси се и баба Гюлсюм, която упорито отстояваше славата си на прероден Иван Грозни.

— Вуйчо ми ли? Кой вуйчо? Онзи, когото и досега не съм виждала? — Ася опита чая. Още горчеше. Тя пусна вътре още една бучка захар. — Ей, я се събудете всички! Мъжът, за когото говорите, не ни е посещавал от деня, в който е стъпил на американска земя. Единственото, което сме получавали като доказателство, че още е жив, са пощенски картички с пейзажи от Аризона — изрече момичето с отровен поглед. — Кактус под слънцето, кактус на здрачаване, кактус с морави цветове, кактус с червени птички… Този тип не си прави труда дори да смени вида на картичките.

— Праща и снимки на жена си — добави леля Фериде, за да има справедливост.

— Чудо голямо, като ги праща. Тантуреста руса жена, която се усмихва пред къщата си, където, между другото, не са ни канили никога, тантуреста руса жена, която се усмихва пред Големия каньон, тантуреста руса жена, която се усмихва с мъртъв койот на верандата, тантуреста руса жена, която се усмихва, докато прави палачинки в кухнята… Не ви ли писна всеки месец да ви праща тази напълно непозната жена в различни пози? И защо изобщо тя ни се усмихва? В името на Аллах, та ние дори не сме се запознавали с нея!

Ася загълта чая, без да обръща внимание, че още е врял.

— Не е безопасно да пътуваш. По пътищата дебнат всякакви опасности.

Самолетите ги отвличат, колите се блъскат… дори влаковете се преобръщат. Вчера осем души са загинали в катастрофа на Егейско море — отбеляза леля Фериде.

Тъй като не успя да улови ничий поглед, очите й започнаха да описват нервни кръгове по масата, докато не попаднаха на черната маслина в чинията й.

Всеки път, щом леля Фериде започнеше да съобщава ужасните новини от третите страници на турските таблоиди, всички потъваха в неловко мълчание. Този път не беше по-различно. В спусналата се тишина баба Гюлсюм се свъси, притеснена, че чернят сина й. Леля Бану придърпа краищата на кърпата за глава, леля Джеврийе се помъчи да си спомни що за животно е „койотът“, но тъй като двайсет и четирите години в учителската професия я бяха направили страхотна с отговорите и точно толкова слаба с въпросите, не се осмели да попита, Маминка престана да си боцка от суджука в чинията си, а леля Фериде се опита да се сети за какви други злополуки е чела, но вместо още зловещи новини си спомни яркосиньото сомбреро, което онази американка, жената на Мустафа, носеше на една от снимките — ако успееше да си намери нещо подобно в Истанбул, нямаше изобщо да го сваля от главата си. Междувременно никой не забеляза, че изведнъж върху лицето на леля Зелиха се е изписала скръб.