Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Сега вече на деветдесет и шест години, Маминка седеше в другия край на масата и държеше чаша за чай, по-тънка и от нея. Гледаше захласнато и малко озадачено канарчето, което цвърчеше в кафеза при балконската врата, сякаш го бе забелязала едва сега. А може и да го беше забелязала едва сега. Беше навлязла в петия стадий на алцхаймер и вече бъркаше и най-познатите лица и факти от живота си.

Миналата седмица например, към края на следобедната молитва, Маминка се беше навела, бе долепила чело до килимчето за сажда 28 28 Поклон, молитва (турски). — Б.пр. и беше забравила какво се прави след това. Най-неочаквано думите от молитвата, която трябваше да изрече, се бяха нанизали на дълга верига от букви и две по две се бяха изнесли — като космата черна гъсеница с прекалено много крака, че да бъдат преброени. След малко гъсеницата беше спряла, беше се обърнала и беше махнала на Маминка отдалеч с краче, сякаш хваната между стъклени стени, толкова ясна, а въпреки това недосегаема. Объркана и замаяна, Маминка бе продължила да седи там, без да се помръдва и без да продумва нищо, с лице към Кибла 29 29 Посоката, в която мюсюлманинът трябва да се обърне, докато се моли (турски). — Б.пр. , залепена за килимчето, с молитвена кърпа на главата и с кехлибарената броеница в ръка, докато накрая някой не забеляза какво става и не я вдигна.

— Как беше нататък? — бе попитала ужасена Маминка, след като я сложиха да легне на канапето и пъхнаха под главата й мека възглавница. — На килимчето трябва да кажеш: Subhana rabbiyal-ala 30 30 Хвала на Господа, на Всевишния (турски). — Б.пр. . Трябва да го повториш поне три пъти. Аз го направих. Казах го три пъти. Subhana rabbiyal-ala. Subhana rabbiyal-ala. Subhana rabbiyal-ala — бе изрекла тя думите като в транс. — И после какво? Как беше нататък?

Когато Маминка зададе въпроса, по една случайност до нея бе леля Зелиха. Тъй като нямаше опит в намаз 31 31 Молитва (турски). — Б.пр. и изобщо във верските неща, тя не разбра какво й говори баба й. Но искаше да й помогне, да притъпи по някакъв начин болката на старицата. Затова взе Свещения Коран и започна да го разлиства, докато не намери стихове с някакво подобие на утеха:

— Виж какво пише тук. „Щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах… И щом молитвата завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах, и често споменавайте Аллах, за да сполучите.“ 32 32 629–10. Стиховете от Корана в книгата са в превод на Цветан Теофанов. — Б.пр.

— Какво ми говориш? — примига Маминка, по-объркана отвсякога.

— Говоря ти, че молитвата вече е свършила по един или друг начин и вече можеш да спреш да мислиш за нея. Тук пише така, нали? Ела, Маминко, разпръсни се по земята… и вечеряй с нас.

Беше се получило. Маминка бе престанала да се притеснява за думите, които е забравила, и бе вечеряла спокойно с тях. Въпреки това напоследък такива неща се случваха тревожно често. Притихнала и затворена в себе си, Маминка понякога забравяше най-елементарни неща, включително къде се намира, кой ден от седмицата е и кои са непознатите, насядали на масата заедно с нея. Но друг път бе трудно да повярваш, че е болна, умът й беше бистър и ясен като току-що лъснато венецианско стъкло. Тази сутрин бе трудно да се каже. Прекалено рано да се каже.

— Добро утро, Маминко! — възкликна Ася, докато тътрузеше към масата теменужени крака, най-после си беше измила лицето и зъбите.

Надвеси се над старицата и я млясна и по двете бузи.

Още откакто беше малка, от всички жени в семейството Маминка заемаше най-специално място в сърцето й. Ася я обичаше дълбоко. За разлика от някои други в къщата Маминка знаеше да обича, без да задушава. Никога не натякваше, не досаждаше и не се заяждаше. Закриляше, без да проявява собственически чувства. От време на време пускаше тайно в джобовете на Ася осветени с молитва зърна пшеница — против уроки. Освен да води кръстоносни походи против уроките, онова, което правеше най-добре и най-често, беше да се смее — до деня, когато болестта й започна да се развива. Навремето двете с Ася се смееха много: Маминка надаваше дълъг водопад от сладкогласни звуци, а Ася прихваше внезапно с кънтящ кикот. Сега — макар и силно разтревожена от състоянието на прабаба си, Ася зачиташе независимото царство на амнезията, в което Маминка навлизаше понякога, нали на нея самата постоянно й отказваха независимост. Колкото повече старицата се отдалечаваше, толкова по-близо до нея се чувстваше момичето.