Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Армануш се облегна на стола. В притихналата нощ можеше да чуе как баща й диша равномерно, а баба й се върти в леглото. Усети как тялото й се плъзга настрани, тъй като част от нея мечтаеше да седи тук цяла нощ, за да усети вкуса на безсънието, а другата част искаше да си легне и да потъне в дълбок сън. Изяде каквото беше останало от ябълката и усети прилив на адреналин от опасното решение.

Изключи нощната лампа и остана само на зърнестата светлина на компютъра. Точно се канеше да излезе от Кафене „Константинополис“ , когато върху екрана се появи един ред:

Където и да те отведе вътрешното ти пътешествие, много те моля, Мадам Моята-Прокудена-Душа, пази се и не допускай турците да се държат зле с теб.

Беше Барон Багдасарян.

Ася Казанджъ се беше събудила преди цели два часа, но още се излежаваше под пухения юрган и докато слушаше безбройните звуци, каквито може да издава само Истанбул, умът й старателно съставяше Личен манифест на нихилизма.

Член първи: Ако не намираш причина да обичаш живота, който живееш, не се преструвай, че обичаш живота, който живееш.

Обмисли го и реши, че й харесва и може да го направи встъпление на своя манифест. Премина към втория член и точно тогава отвън на улицата някой удари спирачки. Веднага се чу как шофьорът ругае и крещи колкото му глас държи на пешеходец, изникнал изневиделица на пътя, за да прекоси кръстовището по диагонал, и то на червено. Човекът зад волана крещя и крещя, докато гласът му не бе погълнат от бученето на града.

Член втори: Преобладаващото мнозинство хора не мислят изобщо, а тези, които мислят, никога не се превръщат в преобладаващо мнозинство. Избери си страна!

Член трети: Ако не можеш да избереш, просто съществувай, бъди гъба или растение.

— Не мога да повярвам, че си в същото положение, в което те заварих преди половин час. Какво, по дяволите, правиш още в леглото, мързелано! — възкликна леля Бану, която беше надзърнала, без да счита за нужно първо да почука. Днес сутринта беше с биещ на очи шал в такъв зашеметяващ оттенък на червеното, че отдалеч главата й приличаше на огромен зрял домат. — Докато те чакаме, Царице наша, изпихме цял самовар чай. Хайде, ставай! Не надушваш ли суджука на скара? Не си ли гладна?

Леля Бану не дочака отговор и затръшна вратата.

Ася промърмори, после придърпа юргана чак до носа си и се обърна на другата страна.

Член четвърти: Ако отговорите не те вълнуват, не задавай въпроси.

Сред обичайната суетня по време на закуска в почивните дни чуваше как от мъничкото кранче на самовара капе вода, как седемте яйца се варят трескаво в канчето, как резените суджук цвърчат върху скарата и някой сменя непрекъснато телевизионните канали и се прехвърля от анимационните филмчета на клипове с поп музика и от местните на международните новини. Не се налагаше Ася да надзърта, и така знаеше, че за самовара отговаря баба Гюлсюм, а леля Бану пече суджука — след четирийсетте дни суфистко покаяние и успешното самообявяване за ясновидка, нечуваният й апетит се беше върнал. Ася знаеше и че леля Фериде е тази, която сменя каналите, неспособна да избере един, в необятните простори на шизофреничната й параноя имаше предостатъчно място за всички — анимационни филмчета, поп музика и новини по едно и също време, точно както тя се стремеше да преуспее в много неща в живота и накрая се проваляше във всички.

Член пети: Ако нямаш причина или възможност да постигнеш нещо, просто практикувай изкуството на утвърждаването.

Член шести: Ако нямаш причина или възможност да прилагаш изкуството на утвърждаването, просто бъди.

— Ася!!! — Вратата се отвори рязко и в стаята нахълта леля Зелиха със зелени очи, блеснали като две топчета нефрит. — Налага ли се да пращаме още пратеници до леглото ти, за да те накараме да дойдеш?

Член седми: Ако нямаш причина или възможност да бъдеш, просто търпи.

— Ася!!!

— Какво?!!! — отвърна тя и изпод завивките се показа главата й — гарвановочерно къдраво кълбо от ярост.

Скачайки на крака, тя изрита теменужените пантофи до леглото си — не улучи единия, но пък успя да изстреля втория право върху тоалетката, където той удари огледалото и оттам се спусна като с парашут на пода. После придърпа хлабавото долнище на пижамата си по доста смешен начин, който, в интерес на истината, не постигна драматичния ефект, който целеше.

— За Бога, не мога ли да имам миг спокойствие в неделя сутрин?