Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

8. Правил ли си (смяташ ли да си правиш) пластична операция на носа?

9. Държиш ли в хладилника бурканче „Нутела“ и някъде из къщата табла?

10. Имаш ли във всекидневната си килимче, което много обичаш?

11. Натъжаваш ли се, когато танцуваш на „Лорке Лорке“, дори и мелодията да е весела и да не разбираш текста?

12. Имате ли у вас дълбоко вкоренения навик да се събирате след вечеря, за да ядете плодове, а баща ти бели ли ти портокалите, на колкото и години да си?

13. Роднините ти тъпчат ли те с храна, дори да им казваш, че не си гладен?

14. Настръхваш ли от звука на дудука и питаш ли се как свирка, направена от кайсиево дърво, може да плаче толкова тъжно?

15. Чувстваш ли дълбоко в себе си, че в миналото винаги ще има още нещо, което няма да ти бъде позволено да научиш никога?

След като отговори с „да“ на абсолютно всички въпроси, Армануш премести мишката надолу, за да разбере резултата:

0–3 точки: Съжалявам, мой човек, но нямаш нищо общо с арменците.

4–8 точки: Звучиш така, сякаш хем имаш нещо общо с арменците, хем не си от тях. По всяка вероятност си женен за арменка или си омъжена за арменец.

9–12 точки: Почти със сигурност си арменец.

13–15 точки: Няма съмнение — ти си горд арменец.

Армануш се усмихна на екрана. И в този миг осъзна онова, което вече знаеше. Сякаш в дълбините на ума й се отвори тайна портичка и още преди съзнанието й да е осмислило мислите, нахлули в него, я плисна вълната на спомена. Налагаше се Армануш да отиде там. Ето от какво се нуждаеше: от пътешествие.

Заради накъсаното си детство, тя и до днес не бе успяла да открие усещане за приемственост и самоличност. Налагаше се да поеме на пътешествие в миналото, за да заживее собствения си живот. Стоварвайки се върху нея, бремето на това откровение я подтикна и да напише съобщение — уж до всички, но най-вече до Барон Багдасарян:

Парадоксът на еничарите се свежда до това да се разкъсваш между две житейски състояния, влезли в сблъсък. От една страна, се трупат остатъците от миналото: утроба от нежност и скръб, усещането за несправедливост и дискриминация. От друга, пред теб проблясва обещаното бъдеще — убежище, окичено с украсата на успеха, усещане за сигурност, каквото не си изпитвал дотогава, удобството да се присъединиш към мнозинството и най-после да те смятат за нормален.

Здравей, Мадам Моята-Прокудена-Душа! Радвам се, че се върна. Прекрасно е да чуя поетесата в теб.

Беше Барон Багдасарян. Армануш не се сдържа и прочете отново последната част на глас: Прекрасно е да чуя поетесата в теб. Изгуби нишката на мисълта си, но само за миг.

Мисля, че съм свързана с Парадокса на еничаря. Като единствено дете на развели се със скандал родители, които идват от различни култури.

Армануш спря, притеснена, че е разкрила личната си история, но желанието да продължи бе твърде силно.

Тъй като съм единствена дъщеря на баща арменец, роден в семейство на оцелели по време на погромите, и на майка от Елизабеттаун в щата Кентъки, знам какво е да си разкъсван между двете крайности, да не си в състояние да се отъждествиш с никоя от тях и постоянно да се луташ между две житейски състояния.

До този ден не беше писала на никого от групата нещо, толкова лично и толкова откровено. Сърцето й биеше ускорено и тя си пое въздух. Какво ли щеше да си помисли сега за нея Барон Багдасарян и дали ще напише искрените си мисли?

Сигурно е трудно. За повечето арменци в диаспората Хай Тад 27 27 Арменската кауза (арм.). — Б. пр е единствената психологическа котва, с която разполагаме, за да запазим самоличността си. Твоето положение е различно, но в крайна сметка всички сме американци и арменци и в тази множественост няма нищо лошо, стига да не губим котвата си.

Написа го Тъжно-Съвместно-Съществуване, домакиня, нещастно омъжена за главния редактор на нашумяло литературно списание, излизащо в района на Сан Франциско.

„Множественост“ означава състояние, когато си нещо повече от едно. Но моят случай не е такъв. Изобщо не успях да стана арменка. — Армануш го написа и осъзна, че е на път да направи признание. — Трябва да намеря своята самоличност. Знаеш ли какво обмислям тайно? Да посетя семейната къща в Турция. Баба все повтаря колко хубава е тази къща в Истанбул. Ще отида да я видя с очите си. Това е пътешествие в миналото на рода ми, както и в моето бъдеще. Парадоксът на еничаря ще ме преследва, ако не направя нещо, за да открия миналото си.

Чакай, чакай, чакай — написа, изпаднала в паника, Лейди Пийкок/Сирамарк. — Какво, по дяволите, си намислила? Нима наистина смяташ да ходиш сама в Турция, ти да не си полудяла?