Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Ще намеря връзки. Не е толкова трудно.

И как ще стане тази работа, Мадам Моята-Прокудена-Душа? — настоя Лейди Пийкок/Сирамарк. — Докъде според теб ще стигнеш с това име в паспорта?

Защо не вземеш да влезеш направо в някой полицейски участък в Истанбул, за да те арестуват? — намеси се и Анти-Кавърма, който следваше близкоизточни науки в Колумбийския университет.

Армануш почувства, че може би тъкмо сега е моментът да признае още една важна истина за себе си. Едва ли ще бъде трудно да намеря връзки, майка ми е омъжена за турчин.

Настъпи неловко затишие. Цяла минута никой не написа нищо, затова Армануш продължи: Казва се Мустафа, геолог е и работи в една фирма в Аризона. Свестен човек е, но изобщо не се интересува от история и откакто е дошъл в САЩ, а това е станало някъде преди двайсет години, не се е прибирал у дома. Не е поканил роднините си дори на сватбата. Там има нещо гнило, но не знам какво. Той просто не говори за това, но знам, че има много роднини в Истанбул. Веднъж го попитах що за хора са и той ми отговори: „О, най-обикновени, като теб и мен“.

Както го описваш, не ми прилича на най-чувствителния човек на земята… ако мъжете изобщо могат да имат чувства де — намеси се Дъщерята на Сафо, барманка лесбийка, която наскоро си беше намерила работа в западнало реге заведение в Бруклин.

Определено — съгласи се Тъжно-Съвместно-Съществувание. — Има ли сърце?

О, да. Обича мама, а майка обича него — потвърди Армануш. Даде си сметка, че за пръв път признава любовта между майка си и втория си баща, сякаш ги виждаше през очите на чужд човек. — При всички положения мога да отида при роднините му, все пак съм му доведена дъщеря, предполагам, ще им се наложи да ме приемат като своя гостенка. Чудно ми е как ли ще ме посрещнат обикновените турци. Истинско турско семейство, а не някой от онези американизирани академици.

За какво ще си говориш с обикновените турци? — попита Лейди Пийкок/Сирамарк. — Виж какво, дори високо образованите са или националисти, или невежи. Нима смяташ, че обикновените хора ще тръгнат да признават историческите истини? Нима смяташ, че ще кажат: „О, да, съжаляваме, че ви клахме и изселвахме, а после доволни, го отрекохме“? Защо само си навличаш неприятности?

Разбирам те. Но и ти се опитай да ме разбереш. — Изведнъж Армануш усети, че я плисва униние. Беше започнала да разкрива тайна след тайна и това отприщи чувството, че е сама в целия огромен свят — нещо, което знаеше открай време, но чакаше подходящ момент, за да си го признае. — Вие, хора, сте родени в арменската общност и никога не ви се е налагало да доказвате, че се числите към нея. А аз, още откакто съм се родила, съм на вододела и постоянно се лутам между гордите си, но наранени арменски роднини и майка, истерично настроена против всички арменци. За да стана арменска американка като вас, първо трябва да открия арменското в себе си. Щом за това се иска да се върна в миналото, така да бъде, ще го направя, каквото и да кажат или да сторят турците.

Но как баща ти и роднините ти ще те пуснат в Турция? — попита Алекс Стоика, американец от гръцки произход, който живееше в Бостън и беше доволен от съдбата си, стига да бе заобиколен от хубаво време, вкусна храна и красиви жени. Като верен последовател на Зенон смяташе, че хората трябва да правят всичко възможно, за да не вървят срещу природата си, и да са доволни от онова, което имат. Не мислиш ли, че роднините ти в Сан Франциско ще се тревожат?

Дали щяха да се тревожат? Армануш се свъси, като си представи лелите и баба си. Знаеше, че ще си умират от притеснение.

За тяхно добро няма да научат. Скоро е пролетната ваканция, мога да прекарам и десетте дни в Истанбул. Татко ще си мисли, че съм в Аризона при мама. Мама пък ще си мисли, че съм още тук, в Сан Франциско. Изобщо не си говорят. А вторият ми баща не разговаря с роднините си в Истанбул. Няма как да ме разкрият. Това ще бъде тайна.Армануш присви очи срещу екрана, сякаш озадачена от думите, които е написала там. — Ако продължавам да звъня на мама всеки ден и през два-три дни на татко, всичко ще е под контрол.

Добър план! След като пристигнеш в Истанбул, можеш всеки ден да пращаш отчет в кафенето — предложи Лейди Пийкок/Сирамарк.

Еха! Ще ни бъдеш военен репортер — въодушеви се Анти-Кавърма, но никой не отговори на шегата и настъпи още по-дълго мълчание.