Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Секцията Дървото на Ануш в Кафене „Константинополис“ се списваше от седем постоянни членове, петима арменци и двама гърци. Те не се бяха срещали на живо и никога не бяха изпитвали нужда да го правят. Всички бяха от различни градове и нямаха нищо общо като професия и живот. Всички бяха с никове. Никът на Армануш беше Мадам Моята-Прокудена-Душа. Беше избрала това име в чест на Завел Есиян, единствената белетристка, която през 1915 година младотурците бяха включили в списъка с осъдени на смърт. Завел беше изключително интересна личност. Беше родена в Константинопол, но беше прекарала почти целия си живот в изгнание. Като писателка и журналистка бе живяла бурно. Армануш държеше върху бюрото си нейна снимка, на която Завел гледаше замислено изпод периферията на шапката неизвестно място извън рамката.

Какви бяха причините за никовете на останалите в Дървото на Ануш , никой не питаше. Всяка седмица избираха тема, която да обсъждат. Макар и да се различаваха много, всички тези теми бяха свързани с общата история и култура на участниците, а „обща“ често се свеждаше до „общ враг“ — турците. Нищо не сплотява хората толкова бързо и силно, пък било то за кратко и не особено здраво, както общия враг.

Тази седмица темата бяха еничарите. Докато преглеждаше някои от последните съобщения, Армануш с радост видя, че Барон Багдасарян е онлайн. Не знаеше много за него, само че е внук на хора, оцелели в погромите, точно като нея, и че за разлика от нея прелива от гняв. Понякога беше изключително остър и скептично настроен. През последните месеци, въпреки уклончивостта на киберпространство — или може би тъкмо благодарение на това, Армануш неусетно почувства, че го харесва. За нея денят не беше пълен, ако не е прочела съобщенията му. Каквото и да изпитваше към него: приятелство, обич или просто любопитство, Армануш знаеше, че е споделено.

Хора, убедени, че Османското владичество е било справедливо, не знаят нищо за Парадокса на еничарите. Това са деца на християни, залавяни и принуждавани от Османската държава да приемат исляма, което им давало възможност да се издигнат в обществото, но само ако презрат собствения си народ и забравят миналото си. Днес Парадоксът на еничарите е актуален за всяко общество не по-малко, отколкото вчера. Ти, потомъко на изгонени от родните си места! Ти трябва да си задаваш отново и отново отколешния въпрос: какво е становището ти за този парадокс, ще приемеш ли ролята на еничар? Ще изоставиш ли сънародниците си, за да сключиш мир с турците и да загърбиш миналото, така че, както се изразяват те, всички да продължим напред?

Залепена за екрана, Армануш отхапа от ябълката, която й беше останала, и я задъвка нервно. Никога дотогава не се беше възхищавала толкова на мъж — ако не броим, разбира се, баща й, но това беше друго. В Барон Багдасарян имаше нещо, което я очароваше и в същото време я плашеше, тя се страхуваше не точно от него и от онова, което той отстояваше толкова смело, плашеше се от себе си. Думите му я докосваха дълбоко и бяха в състояние да извадят наяве онази друга Армануш, която живееше вътре в нея, но още не се беше показала — тайнствено същество, потънало в дълбок сън. Барон Багдасарян някак разръчкваше това същество с копието на думите и явно нямаше да се успокои, докато то не се събудеше, не ревнеше с мощен глас и не излезеше на светло.

Армануш още умуваше над този стряскащ резултат, когато зърна дълго съобщение, оставено от Лейди Пийкок/Сирамарк, американка от арменски произход, специалистка по вината, която работеше във винарска изба със седалище в Калифорния, често пътуваше до Ереван и беше известна със забавно находчивите си сравнения между Съединените щати и Армения. Днес тя беше пуснала тест за самооценка, в който да измериш степента, в която си арменец.

1. Като малък завивал ли си се с домашно плетени одеяла и носил ли си в училище домашно плетени жилетки?

2. Докато си навършил шест-седем години, подарявали ли са ти книжки на арменската азбука за всеки рожден ден?

3. В къщата, в гаража или в офиса ти виси ли плакат с връх Арарат?

4. Свикнал ли си да те обичат и да ти говорят мило на арменски, да ти се карат и да те строяват на английски и да те избягват на турски?

5. Поднасяш ли на гостите си хумус с царевичен чипс, имамбаялдъ и оризови сладкиши?

6. Познаваш ли вкуса на манти, миризмата на суджук и проклятието бастирма?

7. Ядосваш ли се, вбесяваш ли се лесно от забележително дребни неща, но успяваш да запазиш самообладание, когато наистина трябва да се безпокоиш и страхуваш за нещо сериозно?