Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— … Тежките ни стъпки…

През това време и другите веселяци също размахаха от прозорците на колите знамена и ленти и се присъединиха радостни към песента. От време на време барабанистът спираше да блъска по барабана и да описва с палката във въздуха въображаеми змийчета, сякаш дирижира минувачите и уличните търговци по тротоара и оркестрира врявата в целия град.

След като първата част от песента приключи, настъпи кратко объркване, тъй като явно малцина сред пъстрия хор знаеха текста на втората половина. Но не допуснаха тази обременителна подробност да подкопае сплотеността им и отново запяха от самото начало, този път по-сърцато и отпреди:

Така се носеха те по булеварда на мощен жълто-червен поток, сред хаос и олелия. Армануш, Ася и шофьорът наблюдаваха от катафалката мълчаливо, с очи, вперени в жълтото такси отпред. Бяха толкова опасно близо до автомобила, че Ася виждаше как до задното стъкло се търкалят празни кутийки от бира.

— Погледнете ги само! Може ли възрастни хора да се държат така? — избухна шофьорът на катафалката. — Случва се от време на време. Някой фанатик умре и роднините или откачените му приятели настояват да увият ковчега със знамето на този или онзи футболен отбор. После най-безсрамно очакват да прекарам до гробищата тези кощунствени ковчези! Мен ако питате, всичко това си е чисто богохулство! Трябва да има закон, който да забранява такива глупости. Според мен трябва да е разрешен само зеленият цвят на молитвените одежди. Нищо друго. Какво си въобразяват тия хора? Не са ли мюсюлмани? Умрял си в името на Аллах, за какво ти е притрябвало футболно знаме? Да не би Аллах да е построил там горе стадион? И на небето да има турнири?

Ася не знаеше какво да отговори на последния въпрос, затова се намести притеснена на седалката, но точно тогава вниманието на шофьора отново бе привлечено от жълтото такси. От мобилния телефон на фанатика, надвесил се от предния прозорец, иззвъня мелодия на запис. Едрият хулиган продължи да се държи с една ръка за таксито и да дирижира с другата града, но пак направи опит да натисне бутона на телефона — забравил, че няма свободна ръка. Изгуби равновесие, а заедно с него още две неща — първо палката на барабана, а после и мобилния телефон. И двете паднаха на пътя, точно пред катафалката.

Жълтото такси удари рязко спирачки и катафалката спря точно когато разстоянието между двете коли се бе смалило до косъм. От внезапното спиране Ася и Армануш залитнаха напред, а после и двете провериха едновременно ковчега отзад. Той си беше здрав и невредим.

Собственикът на изпуснатите вещи скочи в миг долу, без да спира да се усмихва и да пее, а жълто-червеното му лице сияеше разгорещено. Той погледна назад, сякаш се извиняваше на движението, че го спира. Чак тогава забеляза, че точно зад тях има не каква да е кола, а сивкавозелена катафалка, символ на смъртта, който пъплеше бавно като зловеща сянка. Една дълга тягостна минута мъжът стоя там, насред движението, изглеждаше озадачен. Накрая, след като покрай него профуча поредната кола, пълна със запалянковци, които пееха химна, а приятелят му заблъска припряно с ръка по барабана, той все пак се сети да грабне от пътя мобилния телефон и палката. Погледна за последно ковчега в катафалката, после се обърна и се качи отново в таксито. Този път не се подаде, остана си вътре, притихнал.

Армануш и Ася се усмихнаха неволно.

— Явно имате най-почитаната професия в града — оповести Ася на шофьора, който бе наблюдавал заедно с тях цялата сцена. — Сянката ви хвърля в ужас и най-разгорещения и заклет запалянко.

— Няма такова нещо — възрази мъжът. — Заплатата е много ниска, не плащат пенсионни и здравни осигуровки, нямаш право да стачкуваш, нищо. Навремето карах големи камиони за превози на далечни разстояния. Въглища, нефт, пропан-бутан, промишлена вода… какво ли още не. Всичко съм превозвал.

— По-добре ли беше от това?

— Шегувате ли се? Разбира се, че беше по-добре. Качваш товара в Истанбул и поемаш към друг град. Няма шефове, които да те притискат, няма началник, на когото да се умилкваш! Сам си си господар. Ако решиш, можеш да пътуваш спокойно, стига да не са ти поръчали да закараш товара бързо. Тогава се налага да шофираш, без да спиш. Иначе работата е чиста. Чиста и достойна. Не си принуден да лижеш подметките на никого.

Автомобилите подкараха по-бързо и шофьорът смени скоростта. Не след дълго футболната флотилия зави надясно, към стадиона.