Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Здесь есть возможность читать онлайн «Елиф Шафак - Копелето на Истанбул» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Егмонт, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Копелето на Истанбул: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Копелето на Истанбул»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Не знаe кой е баща й, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот.
Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името й е Ася и тя е копелето на Истанбул – ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?
Това е книга за разпилените зърна на нара.
Ася Казанджъ живее в настоящето, защото не знае нищо за своето минало. Армануш Чакмакчян пътува към миналото, за да се върне в своето бъдеще. Когато двете млади жени се срещат сред миризмите, хаоса и проклятието на дъжда в Истанбул – пунктираната линия на времето започва да се гъне и разтяга, докато свързва отделните чертички в обща линия. Разпилените зрънца на нара се събират в златна брошка. Рубините в сърцевината й са потъмнели, помръкнали от тъжната й сага.
Животът е съвпадение, макар понякога да ти е нужен джин, за да го проумееш.

Копелето на Истанбул — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Копелето на Истанбул», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Защо тогава сте напуснали? — учуди се Ася.

— Заспах зад волана. Уж си карах по пътя. А после се чу страхотен трясък, сякаш е Страшният съд и Аллах ни призовава всички. Отворих очи и що да видя, озовал съм се в кухнята на една крайпътна колиба.

— Какво казва? — пошушна Армануш.

— Повярвай, не ти трябва да знаеш — отвърна също през шепот Ася.

— Питай го тогава по колко мъртъвци на ден прекарва с катафалката.

След като въпросът беше преведен, шофьорът поклати глава:

— Зависи от годишното време. Най-лошо е през пролетта, малцина умират тогава. После обаче идва лятото, най-натовареното време. Скочи ли температурата над двайсет и пет градуса, при нас става пълна лудница — най-вече заради старците… Мрат като мухи… През лятото истанбулчани умират на тумби!

Той замълча умислено, оставяйки Ася със семантичното бреме на последното изречение, което бе съчинил. След това погледна един минувач в смокинг, който крещеше по мобилния заповеди, и възкликна:

— Ох, тези богаташи! Ама че работа! Цял живот трупат пари и за какво са им? Какви глупаци! Да не би плащаниците да са с джобове? Накрая всички си отиваме, завити в памучна плащаница. И толкоз. А не със скъпи дрехи. И с бижута. Можеш ли да отидеш в гроба по смокинг или в бална рокля? Кой държи небето за тези хора?

Ася не знаеше какво да отговори, затова и не опита.

— Ако не го държи никой, как ще живеем под него? Лично аз не виждам небесни стълбове, а вие? Как някой може да играе по стадионите футбол, ако Аллах каже: „Вече не държа небето“?

С този въпрос, увиснал във въздуха, те завиха зад ъгъла и накрая стигнаха къщата на Казанджъ.

Отпред ги чакаше леля Зелиха. Тя размени с шофьора няколко думи и му даде бакшиш.

Пред къщата бяха наредени фолксвагенът, сребристата алфа ромео и тойотата корола. Явно всички ги бяха изпреварили. Къщата беше пълна с гости и всички чакаха да бъде свален ковчегът.

* * *

След като влязоха вътре, Ася и Армануш се натъкнаха на задръстено само с жени пространство. Макар че повечето гости се бяха струпали във всекидневната на първия етаж, някои тутакси бяха пратени по други стаи, за да сменят памперса на бебето си, да се накарат на детето си, да поклюкарят или да се помолят, тъй като беше време за следобедната молитва. Момичетата нямаха къде да се усамотят, затова се отправиха към кухнята, колкото да установят, че всички лели обсъждат през шепот сполетялата ги трагедия, докато подготвят таблите с ашуре, което да поднесат.

— Клетата мама, съсипана е. Кой да предположи, че ашурето, което е приготвила за Мустафа, ще бъде поднесено на погребението му? — каза леля Джеврийе, както стоеше при печката.

— Да, съсипана е и булката му, американката — отбеляза леля Фериде, без да вдига поглед от тайнственото петно върху пода. — Клетата тя. Идва в Истанбул за пръв път в живота си и овдовява. Какъв ужас!

От масата, където седеше, слушаше сестрите си и пушеше, леля Зелиха промълви тихо:

— Да, сигурно сега ще се върне в Америка и там ще се омъжи отново. Знаете, Аллах обича троицата. Щом това й е втори брак, значи трябва да има и трети. Но след един арменец и един турчин кого ли ще избере за трети?

— Жената е в траур, бива ли да говориш така! — укори я леля Джеврийе.

— Траурът е като девствеността — въздъхна тежко леля Зелиха. — Хубаво е да ги дадеш на онзи, който най-много го заслужава.

Смаяни от тези думи, двете лели трепнаха и застинаха като вкаменени. Точно тогава в кухнята влязоха Ася и Армануш, следвани от Султан Пети, който мяукаше от глад.

— Сестри, я дайте на котарака нещо, докато не е изгълтал цялото ашуре — подкани леля Зелиха.

Тук леля Бану, която от двайсетина минути се трудеше — правеше чай, режеше лимони и слушаше спора, без да се намеси нито веднъж, се обърна към най-малката си сестра и заяви:

— Имаме по-важна работа.

Отвори едно чекмедже, извади отвътре огромен лъскав нож, грабна от плота глава кромид лук и я сряза наполовина. После стисна едната половинка в длан й я пъхна под носа на леля Зелиха.

— Какво правиш? — подскочи тя на стола.

— Помагам ти да поплачеш, скъпа — поклати глава леля Бану. — Нали не искаш гостите да те виждат такава? Какъвто и свободолюбив дух да си, дори ти трябва да пророниш някоя и друга сълза в къщата на покойника.

С лука под носа си леля Зелиха затвори очи и заприлича на авангардна статуя, която няма никакъв шанс да попадне в обичаен музей: Жената, която не можеше да плаче, и лукът.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Копелето на Истанбул»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Копелето на Истанбул» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Копелето на Истанбул»

Обсуждение, отзывы о книге «Копелето на Истанбул» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x