Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Семейните истории се преплитат така, че каквото се е случило преди поколения, влияе върху наглед несвързани събития от днешния ден. Миналото е всичко друго, но не и отминало. Ако Левент Казанджъ не бе станал озлобен и склонен към насилие мъж, дали единственият му син Мустафа щеше да е друг човек? Ако преди поколения, през 1915 година, Шушан не бе останала сирак, дали днес Ася щеше да е копеле?

Животът е съвпадение, макар понякога да ти е нужен джин, за да го проумееш.

Късно следобед леля Зелиха отиде в градината. Тъй като не искаше да влиза в къщата, Арам я чакаше там от часове, отдавна бе изпушил всичките си пури.

— Нося ти чай — каза тя.

Пролетният ветрец ги помилва по лицата — разнасяше надлъж и шир всякакви миризми — на море, на покълнала трева, на бадемовите дръвчета в Истанбул, които скоро щяха да разцъфнат.

— Благодаря ти, любов моя — отвърна Арам. — Каква красива чаша за чай.

— Харесва ли ти? — завъртя леля Зелиха чашата в ръката си, а лицето й грейна в признателност. — Колко странно. Знаеш ли какво се сетих току-що? Че съм купила този сервиз преди двайсет години. Наистина необичайно.

— Какво толкова му е необичайното? — попита Арам и точно тогава усети капка дъжд.

— Нищо — сниши глас леля Зелиха. — Просто не съм си и помисляла, че ще издържат толкова дълго. Винаги съм се страхувала, че са чупливи, но вероятно те все пак живеят, за да разкажат историята. Правят го дори чаените чаши!

След няколко минути от къщата бавно излезе Султан Пети — с пълен стомах и сънени очи. Обиколи ги, после се сви на кълбо до леля Зелиха. Известно време сякаш бе погълнат от това старателно да мие лапичката си, после обаче спря и се огледа тревожно, за да види какво е могло да смути ведрото му настроение. Вместо отговор върху носа му капна топла капка. После още една, този път върху главата. Котаракът се надигна бавно и с дълбоко недоволство, протегна се и отново се насочи към къщата. Още една капка. Султан Пети ускори крачка.

Може би не знаеше правилата. Не знаеше, че каквото и да пада от небето, не бива да го проклинаш.

Включително дъжда.

Романът беше написан, докато кръстосвах между Аризона, Ню Йорк и Истанбул. Признателна съм на многото арменски и турски семейства, които са ме посрещали гостоприемно, подслонявали са ме в домовете си, готвили са ми и колкото и да им е било трудно да си спомнят мъчителното минало, са ми разказвали личните си истории. Особено задължена съм на арменските и турските баби, които притежават почти вродената способност да надскачат границите, които националистите и в двата лагера приемат за даденост.

Много благодарна съм на Марли Русоф и Майкъл Радулеску, мои литературни агенти и скъпи приятели, за невероятната им подкрепа, работа и дружба. Благодаря на Пол Словак за редакторските му напътствия, вяра и насърчение. Признателна съм на Мъги Гьоджек, Ан Бетридж, Андрю Уедъл и Даян Хигинс за щедрия им принос.

Между турското и английското издание на романа, през 2006 година бях изправена пред съд за „оскърбление към турската нация“ по Член 301 от Турския наказателен кодекс. Тези обвинения бяха отправени към мен заради думите на някои от героите арменци в книгата и можеха да ме осъдят на три години затвор, но накрая обвиненията бяха оттеглени. През това време имах щастието да получа огромна подкрепа от много хора — приятели и непознати от най-различни националности и вероизповедания. Нямам думи да изразя колко съм им задължена.

И накрая, както винаги, благодаря на Еюп за търпението и любовта… и просто за това, че е себе си…

„Като девица“ (анг.)

Баба̀ — баща (турски). — Б.а.

Тук — голяма богаташка къща (турски). — Б.пр.

Имамбаялдъ (турски). — Б.пр.

Салата от фасул (турски). — Б.пр.

Кюфтета с ориз (турски). — Б.пр.

Козунак (турски). — Б.пр.

Зеленчуци с ориз, сарми (турски). — Б.пр.

Едно от имената на Solanum Dulcamara, по-известно като Червено кучешко грозде, чиито плодове и стъбло са силно токсични. — Б.ред.

Телевизионен канал, филиал на МБС, в град Тусон, щата Аризона. — Б.пр.

Чужд, чужденец (арм.) — Б.ред.

Мексикански царевични питки с пълнеж. — Б.пр.

Сусамов хляб (арм.). — Б.пр.