Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Точно тогава на вратата се почука.

— Сама ли си говориш, смешнице? — възкликна Мустафа, след като надзърна вътре. — Спри тази ужасна музика!

В лешниковите му очи проблясваше младежки плам, тъмната му коса бе намазана обилно с гел и беше пригладена назад, той можеше да бъде наречен красив, ако не беше тикът, появил се един Аллах знае кога. Докато говореше, Мустафа имаше навика да накланя глава надясно — рязко машинално движение, което се засилваше, ако беше много нервен или сред непознати. Случваше се другите да го тълкуват погрешно като срамежливост, Зелиха обаче смяташе, че това не е нищо друго освен признак на отявлена неувереност.

Тя се подпря на лакът и сви рамене.

— Мога да слушам каквото си искам и както си искам.

Но вместо да се скара с нея или да излезе и да затръшне вратата, както бе правил много пъти преди това, Мустафа спря, сякаш разсеян от някаква мисъл.

— Защо ходиш с такива къси поли?

Въпросът беше толкова неочакван, че Зелиха го погледна смаяна и чак сега забеляза размътения му поглед. От една година се е превърнал в истински идиот — помисли си тя и повтори последната дума на глас:

— Идиот!

Мустафа се направи, че не я е чул, и огледа стаята.

— Това там моята самобръсначка ли е?

— Да — призна си Зелиха. — Ще я върна.

— Какво правиш със самобръсначката ми?

— Не ти влиза в работата — рече тя, макар и донякъде колебливо.

— Не ми влиза в работата ли? — тросна се Мустафа и бръчките по челото му станаха още по-дълбоки. — Промъкваш се в стаята, задигаш ми самобръсначката, бръснеш си краката, за да ги показваш на всички мъже в квартала, а после ми разправяш, че не ми влизало в работата. Е, ще ти кажа какво. Грешиш ужасно, госпожице! Точно моя работа е да се постарая да се държиш прилично.

Очите на Зелиха проблеснаха леко.

— Защо не ходиш да се занимаваш с друго? Върви да мастурбираш — изсъска тя.

Мустафа се изчерви. Погледна отровно сестра си.

Напоследък вече беше ясно, че се затруднява да общува с жени. Уж беше израсъл сред жени на всякаква възраст и беше свикнал да е център на вниманието, а в сравнение с връстниците си изоставаше ужасно в опита с противоположния пол. Макар и на двайсет, Мустафа имаше чувството, че и досега е заседнал на опасната граница между детство и мъжка зрялост. Не можеше да се върне назад, но не можеше и да скочи напред. Единственото, което знаеше за тази граница вододел, бе, че тя го притеснява, а единственото, което знаеше за притеснението, бе, че то не му харесва. Ненавиждаше плътските желания на тялото си, а в същото време те го привличаха. Преди Мустафа беше успявал да сдържа тези подтици — за разлика от съучениците си, които не спираха да мастурбират. От четиринайсет до деветнайсетгодишен беше потискал онова, което наричаше „то“, и не беше мастурбирал. Но миналата година, след като на изпитите не се класира за университета, годините на самокастриране и самопрезиране сякаш дадоха откат и желанието във вид на ТО се пробуди още по-силно.

Където и да отидеше Мустафа, ТО го следваше по петите по всяко време на деня. В банята, в мазето, в тоалетната, под завивките, във всекидневната и от време на време, в леглото на сестра му, където той се промъкваше незабелязано, ако наоколо нямаше никой, на стола й, при бюрото й… ТО изискваше пълно подчинение — като своенравен патриарх. Колкото и да му се покоряваше, Мустафа никога не използваше дясната си ръка. Тя беше запазена за чисти неща, чисти и свети. Именно с дясната ръка той докосваше Корана, държеше броеница и отваряше затворени врати. Пак с дясната ръка поемаше дланта на старците, за да я целуне. Колкото благословена беше дясната ръка, толкова лявата бе запазена за всичко гнусно. Мустафа мастурбираше само с лявата ръка.

Веднъж му се присъни, че мастурбира пред баща си. Върху лицето на баща му не се четеше нищо, той само наблюдаваше от своето място на масата за вечеря.

За последен път Мустафа бе виждал баща си да го гледа така, когато бе на осем години и го обрязваха. Той още помнеше жалкото хлапе, което лежеше в огромното лъскаво легло с атлазен чаршаф и подаръци наоколо, и чакаше да го отрежат , беше заобиколен от роднини и съседи — някои бъбреха, други ядяха, трети танцуваха, имаше и такива, заети с това да го дразнят — общо седемдесет души, събрали се да отпразнуват прехода от детството в мъжката зрялост. Именно онзи ден, веднага след обрязването, точно след ужасяващия писък, който Мустафа нададе, до него се приближи баща му и след като го целуна по бузата, прошепна в ухото му: