Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— Виждал ли си ме някога да плача, синко?

Мустафа поклати глава. Не, никой не беше виждал баща му да плаче.

— Добре — усмихна се нежно Левент Казанджъ на сина си. — Сега вече си мъж, дръж се като такъв.

Когато мастурбираше, Мустафа никога не смъкваше докрай панталона не само от страх, че някой в къщата ще го завари, но и защото се дразнеше от призрака на баща си, който му нашепваше в ушите същото изречение отново и отново. Миналата година тялото му изведнъж бе надделяло не само над волята му, но и над изпитателния поглед на баща му. Сякаш е пипнал заразна болест — той беше убеден, няма как това да не е болест, — Мустафа започна да мастурбира по всяко време на деня и нощта. Спри. Не мога да спра. Спри. Не мога да спра. Сънуваше, че майка му и баща му са го заварили да го прави. Че блъскат по вратата, избиват я, нахълтват и го залавят на местопрестъплението. Сред писъци и вой майка му го целува и го потупва по гърба, а баща му го заплюва в лицето и го скъсва от бой. Там, където баща му му оставя синини, майка му го разтрива с ашуре, сякаш десертът е мехлем. Мустафа се будеше отвратен и в същото време разтреперан, с пот, избила по челото му, и за да се успокои, мастурбираше.

Докато му подвикваше, Зелиха нямаше никаква представа за всичко това.

— Нямаш срам — рече брат й. — Не знаеш как се говори с по-възрастни. Пет пари не даваш, че мъжете по улиците ти подсвиркват. Обличаш се като проститутка, нима после очакваш уважение?

Зелиха се усмихна презрително.

— Какво толкова? Или те е страх от проститутките?

Мустафа само я изгледа.

Преди месец беше открил най-срамната улица в Истанбул. Можеше да отиде на други места, където щеше да намери не толкова скъп, не толкова окаян и не толкова позорен секс, но нарочно отиде там — колкото по-грубо и грозно, толкова по-добре. Долепени една до друга запуснати къщи, миризми, петна, мръснишки шеги, които мъжете пускат не защото са големи шегаджии, а защото имат нужда да се посмеят, проститутки във всяка стая на всеки етаж, проститутки, които вероятно никога не отказват парите ти, а пак подмятат, че те няма никакъв в леглото. Беше се върнал оттам с чувството, че е мръсен и немощен.

— Шпионираш ли ме? — попита той.

— Моля? — прихна Зелиха — чак сега се досети, че, без да знае, е направила откритие. — Как може да си толкова тъп! Дори да ходиш по проститутки, твоя работа, все ми е тая.

Мустафа се засегна и изведнъж му се дощя да удари сестра си. Тя трябваше да разбере, че не може да му се подиграва така.

Зелиха го погледна с присвити очи, сякаш се опитваше да разчете мислите му.

— Изобщо не ти влиза в работата какво обличам и как живея — заяви тя. — За какъв се мислиш? Татко е мъртъв и няма да допусна да се правиш на него.

Колкото и да е странно, още щом го изрече, Зелиха се сети, че сутринта е забравила да вземе от химическото чистене дантелената си рокля. Само да не пропусна да я прибера утре.

— Ако Татко беше жив, нямаше да говориш така — отвърна Мустафа. Размътеният поглед отпреди малко бе изместен от горчив блясък в очите. — Но това, че той си е отишъл, изобщо не означава, че в тази къща няма правила. Имаш отговорности към семейството си, госпожичке. Не можеш да позориш доброто му име.

— О, я млъквай! Колкото и да опозоря семейството, това изобщо не може да се сравнява с позора, който ти досега си му навлякъл.

Мустафа застина, изглеждаше объркан. Дали сестра му беше научила, че играе хазарт, или пак блъфираше? Мустафа залагаше на мачове и губеше все повече и повече. Ако баща му беше жив, със сигурност щеше да го набие, без да се съобразява с възрастта му. Грубият колан с месингова катарама. Дали имаше някаква логика в това от един определен колан да боли повече, отколкото от другите, или въображението на Мустафа просто се беше съсредоточило точно на този колан и той си бе внушил, че няма да го заболи чак толкова, че ще бъде благодарен и дори ще се почувства голям късметлия, ако баща му го удари с някой от другите?

Но баща му вече си беше отишъл и се налагаше на някого да му бъде напомнено кой командва сега.

— Сега, след смъртта на Татко, аз отговарям за семейството — оповести Мустафа.

— Виж ти! — засмя се Зелиха. — Знаеш ли какъв ти е проблемът? Разглезен, много си разглезен, безценен фалосе! Разкарай се от стаята ми.

Сякаш насън, с крайчеца на окото си тя видя, как ръката му се вдига във въздуха, за да я зашлеви през лицето. Още не можеше да повярва, че Мустафа е в състояние да я удари, погледна го невиждащо и в последния момент успя да се дръпне встрани.