Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

В деня, в който бе изнасилена, Зелиха беше на деветнайсет години. Възраст, на която вече си зрял човек по турските закони. На тази възраст тя можеше да се омъжи, да си изкара шофьорска книжка и да гласува, щом военните отново разрешат свободните избори. На тази възраст, ако се наложеше, можеше да отиде и сама да направи аборт.

Зелиха често сънуваше един и същи сън. Че върви по улицата под дъжд от камъни. От горе една по една се сипят улични плочки — копаят дупка долу, копаят я все по-дълбока, а Зелиха изпада в паника, уплашена, че ще ги последва, уплашена, че ще бъде погълната безследно от ненаситната бездна. Спрете! — крещеше тя, докато камъните се търкалят в краката й. Спрете! — заповядваше на автомобилите, които се носят с шеметна скорост към нея и я подминават. Спрете! — молеше минувачите, които я изтласкват встрани. Моля ви, спрете!

Следващия месец мензисът й не дойде. Няколко седмици по-късно Зелиха посети току-що откритата до тях лаборатория. БЕЗПЛАТЕН ТЕСТ ЗА БРЕМЕННОСТ С ВСЯКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВНАТА ЗАХАР, пишеше на табелата при входа. Когато резултатите бяха готови, се оказа, че кръвната захар на Зелиха е в нормата, а тя самата е бременна.

Имало едно време

в земя далече, много далеч оттук, семейство старци с четири деца — две дъщери и двама сина. Едната дъщеря била грозна, а другата — красива. По-малкият брат решил да се ожени за красивата. Но сестрата не искала и да чуе. Изпрала си тя копринените дрехи и отишла да ги изплакне на водата. Плакнела и плачела. Било студено. Ръцете и краката й премръзнали. Прибрала се вкъщи, почукала на вратата и що да види — заключено. Красивата сестра почукала на прозореца на майка си и майка й рекла:

— Ще те пусна, ако ме наричаш свекърва.

Почукала и на прозореца на баща си и баща й отвърнал:

— Ще те пусна, ако ме наричаш свекър.

Почукала и на прозореца на по-големия брат и той отговорил:

— Ще те пусна, ако ме наричаш девер.

Почукала на прозореца на сестра си и сестрата заявила:

— Ще те пусна, ако ме наричаш зълва.

Почукала на прозореца на по-малкия брат и той я пуснал. Прегърнал я, целунал я, а тя рекла:

— Нека се отвори земята — да ме погълне!

Земята се отворила и красивата сестра избягала в долното царство 56 56 Индоевропейска приказка, преразказана по „Как братът поискал за жена сестра си“ (Range, Lithaunische Volkmarchen, 28). — Б.а. .

Както държеше лъжицата, Ася погледна през кухненския прозорец и въздъхна, когато сребристата алфа ромео потегли.

— Видя ли сега? — обърна се тя към Султан Пети. — Леля Зелиха не поиска да отида с тях на летището. Пак е лоша с мен.

Колко глупаво бе да допусне да стане уязвима онази вечер, когато бяха излезли да пийнат навън. Колко глупаво бе да разчита, че веднъж завинаги ще преодолее пропастта помежду им. Тя нямаше да изчезне никога. Майката, която Ася беше превърнала в леля, щеше да си остане от другата страна. Майчино състрадание, дъщерна обич, семейна сплотеност, на нея със сигурност не й трябват такива неща… — Ася се позамисли и изруга: Мамка му!

Член дванайсети: Не се опитвай да променяш майка си, и по-точно, не се опитвай да промениш своите отношения с нея, защото това ще ти донесе само отчаяние. Просто приемай и се съгласявай. Ако не можеш просто да приемеш и да се съгласяваш, върни се към Член първи.

— Нали не си говориш сама? — попита леля Фериде, която току-що беше влязла в кухнята.

— Всъщност правех точно това — потвърди Ася и тутакси излезе от наподобяващото гневно състояние. — Тъкмо споделях със своя приятел, котарака, колко е странно, че последния път, когато вуйчо Мустафа е бил тук, той дори не е бил роден и в къщата се е разпореждал Паша Трети. Минали са двайсет години. Странно, нали? Този човек никога не е идвал да ни види, а аз съм седнала да му наливам в купичките ашурето, защото той и досега ни е добре дошъл.

— Какво каза котаракът? — попита леля Фериде.

Ася се усмихна ехидно.

— Каза, че съм права и че това тук е лудница. По-добре да изгубя всяка надежда и да поработя върху манифеста си.

— Разбира се, че за нас вуйчо ти ще е добре дошъл. Кръвта вода не става, дори и да не ти харесва. Ние не сме като германците, които изритват от къщи децата си, щом те станат на четиринайсет. Имаме си семейни ценности, на които държим. Не се събираме по веднъж в годината колкото да хапнем пуйка…

— Какво имаш предвид? — попита озадачена Ася, но още преди да е изрекла въпроса, май се досети за отговора. — За американския Ден на благодарността ли говориш?