Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Но въпреки неизкоренимото си неверие Ася нямаше намерение да възразява точно сега, когато Маминка си бе спомнила какво се прави в такива случаи. Обичаше я много силно, за да й отказва.

— Добре тогава — сви рамене тя. Освен това беше сигурна, че до няколко минути старицата вероятно ще забрави. — След закуска ще ми лееш куршум както едно време.

Точно тогава се отвори вратата на банята долу и при тях дойде Армануш — изглеждаше така, сякаш не е спала — изтощена и с униние в красивите очи. Това беше друга Армануш, почти несвързана със света наоколо и някак по-стара. Вървеше бавно и предпазливо.

— Много съжаляваме за загубата на баба ти — каза след кратко мълчание леля Зелиха. — Нашите най-искрени съболезнования.

— Благодаря — отвърна Армануш, без да поглежда никого в очите.

Грабна един свободен стол и седна между Ася и леля Бану. Ася й наля чай в чашата, а леля Бану й поднесе яйца, сирене и домашен мармалад от кайсии. Дадоха й и осмия симид — не се бяха отказали от навика всяка неделя сутрин да купуват от някой уличен търговец по осем симида.

Въпреки това Армануш погледна безразлично храната. Няколко минути разбърква разсеяно чая, после се извърна към леля Зелиха и попита:

— Мога ли да дойда и аз на летището — да вземем мама?

— Разбира се, ще отидем заедно — отвърна тя и преведе и на останалите.

— Идвам и аз — намеси се баба Гюлсюм.

— Добре, мамо, ще отидем всички заедно — отговори леля Зелиха.

Ася изпелтечи:

— Аз също.

— Не, госпожичке, ти оставаш тук — отсече леля Зелиха с тон, който не търпеше възражения. — Оставаш тук и ти леят куршума.

Ася я погледна така, сякаш питаше: Това пък какво беше? Защо я оставяха? Ако в тази къща изобщо имаше някаква демокрация и свобода на словото, те бяха запазени за всички, само не и за нея. Станеше ли въпрос за нея, домашният режим автоматично се превръщаше в чист тоталитаризъм. Ася въздъхна с поглед на ръба на отчаянието. После, без да знае защо, грабна керамичните съдчета за сол и пипер — изведнъж й се прииска да си сложи пипер на храната. По лицето й за миг се мерна неувереност: Ася остави снежния човек и стиснала грозната снежна жена, наръси твърде много сол по остатъците от бърканите си яйца.

До края на закуската се държа хладно и отчуждено. След малко леля Бану стана и както я гледаше отстрани, попита състрадателно:

— Защо, миличка, двете с теб не отидем на пазар? Можем да тръгнем след закуска и да се върнем до два часа. Ще бъде забавно! Но първо — сети се тя насред изречението — ела да ми помогнеш в кухнята да сипем ашурето в купички.

Ася кимна, беше се предала. Все тая! — помисли си. — Наистина, все тая…

В кухнята миришеше като в популярна закусвалня, пълна с клиенти в събота следобед. Най-силно се усещаше тръпчивото ухание на канела. Ася взе черпака и започна да сипва ашурето от огромната тенджера в стъклените купички — по един черпак и половина във всяка. Запита се защо ли леля Зелиха не е искала да я вземе със себе си на летището. В колата със сигурност имаше място. Мина й през ума, че леля Зелиха може да я държи надалеч от гостите. Ася бе забелязала, майка й не беше особено щастлива от новината, че Мустафа се връща след двайсет години.

— Мога ли да помогна?

Ася се обърна и видя, че Армануш стои и я наблюдава.

— Разбира се, защо не! Благодаря. — Даде й паницата с нарязаните на ивички бадеми. — Ще наръсиш ли купичките?

Следващите десет минути работеха рамо до рамо и си разменяха кратки тъжни думи за баба Шушан.

— Дойдох в Истанбул, защото ми се струваше, че ако посетя сама града на баба си, ще разбера по-добре наследството на своето семейство и мястото си в живота. Исках да се запозная с турци, за да разбера по-добре какво е да си арменец. Цялото пътуване беше опит да се докосна до миналото на баба. Смятах да й разкажа как сме търсили къщата й… а сега нея вече я няма. — Армануш се разплака. — Нямах възможност дори да я видя за последно.

Ася я прегърна, макар и непохватно, не беше свикнала да проявява любов и състрадание.

— Много съжалявам за загубата ти — подхвана тя. — Преди да си тръгнеш от Истанбул, можем двете да потърсим други места, свързани с миналото на баба ти. Можем да се върнем там и да поговорим с други хора, да проверим дали ще открием нещо.

Армануш поклати глава.

— Оценявам го, но истината е, че щом пристигне майка ми, ще бъде трудно да ходя някъде сама. Трепери ми като квачка.

Чуха стъпки и замълчаха. Беше леля Бану, дошла да провери докъде са стигнали. Тя погледа малко как украсяват десертите.