Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Преизпълнен с очарованието на нарцистичната си съзидателност, Господин Горчивия продължи:

— А от злия джин, така ли?

Господин Горчивия махна гердана и гривните, скочи отново на леглото, зави Зелиха и отвърна с по-дебел глас:

— Може би. Да се надяваме, че няма да ти се наложи.

— Стига! Какво беше това? — прекъсна го вбесена леля Бану, макар да знаеше отговора.

— Това… — Господин Горчивия се сгърби и се поклони като скромен актьор, изправил се пред бурните ръкопляскания в края на представлението. — Това беше миг във времето. Късче памет. — С отрова в очите той изправи гръб и повиши глас: Това беше напомняне за собствените ти думи, господарке!

Леля Бану почувства страх, толкова силен, че цялото й тяло потрепери. В погледа на тази твар имаше толкова много злонамереност, че тя не знаеше защо не й е казала да се маха веднъж завинаги от живота й. Как беше възможно да е толкова привлечена от Господин Горчивия, сякаш двамата знаеха тайна, която не биваше да изричат? Никога дотогава леля Бану не се беше страхувала толкова много от своя джин.

Никога не се беше страхувала толкова много от деянията, на които самата тя вероятно беше способна.

Пак уроки. Чухте ли какъв зловещ звук? Пук! Прокънтя право в сърцето ми! Пак ни е урочасал някой завистник и злобар! Аллах да ни е на помощ.

Ето какво каза Маминка в неделя сутринта по време на закуска, докато в ъгъла на стаята вреше самовар. Докато Султан Пети мъркаше под масата — да му дадат още една бучка сирене, а кандидатът, отстранен в тазседмичния епизод от турската версия на „Стажантът“, обясняваше в ексклузивно телевизионно интервю какво се е объркало и защо той не е трябвало да бъде отстраняван, чашата за чай в ръцете на Ася се пукна. Стана толкова неочаквано, че тя трепна. Знаеше само, че както винаги, е напълнила чашата до половина с черна запарка, после е наляла гореща вода чак догоре и след това, когато вече се е канела да отпие, чула пукот. Чашата се беше счупила от горе до долу на зигзаг, като зловеща пукнатина, появила се върху лицето на земята след силно земетресение. Чаят вътре в миг потече и върху дантелената покривка се образува тъмнокафява локвичка.

— Да не си урочасана? — взря се подозрително в Ася леля Фериде.

— Да съм урочасана ли? — засмя се горчиво тя. — Обзалагам се, че съм. Нали всички в града ми завиждат на красотата!

— В днешния вестник има статия за осемнайсетгодишно момче, което тъкмо прекосявало улицата, когато се свлякло на колене и умряло. Мисля, че може да е било урочасано — заяви леля Фериде и от вида й се разбра, че наистина е уплашена.

— Благодаря ти за моралната подкрепа — подметна Ася.

Но усмивката й бързо се превърна във въсене, защото забеляза в какво се е загледала лудата й леля: в комплекта за сол и пипер с форма на снежни човеци. Вчера Ася ги беше скрила в един шкаф с надеждата, че поне един месец няма да ги намери никой. А ето че те отново се мъдреха на масата. Двете керамични фигурки бяха не само грозни и кичозни — и за съжаление здрави, — но и си приличаха толкова, че беше трудно да разбереш кое е солта и кое — пиперът.

— Жалко, че Маминка не се чувства добре, иначе можеше да ти лее куршум — отбеляза леля Бану с лице, толкова обидено, че Ася не помнеше да я е виждала друг път такава.

Леля Бану безспорно бе най-опитна в къщата по отношение на всичко обвито в мрак и паранормално, но нямаше право да лее куршум, понеже за това се искаше да бъде посветена от някой, който го умее — право, отказано й в миналото.

Преди десетина години, когато алцхаймерът още бе в начален стадий, Маминка реши, че е дошло време да избере следващата жена в семейството, на която да предаде тайната на леенето на куршум, и колкото и да е странно, предпочете не леля Бану, както всички очакваха с основание, а най-заклетата агностичка на всички времена — леля Зелиха, решение, което по онова време бе породило значителен смут в къщата.

— Ти да не се шегуваш? — ахна леля Зелиха, след като чу избора на старицата. — Не мога да лея куршум, дори не съм вярваща. Агностичка съм!

— Не я знам какво означава тая дума, но мога да ти кажа, че не е добра — изсумтя Маминка. — Носиш в себе си дарбата. Научи тайната.

— Защо точно аз? — попита леля Зелиха и се насили да помисли дали е възможно. — Защо не избереш по-голямата ми сестра Бану? Тя ще се зарадва повече, ако научи тайната. Аз съм последният човек, когото трябва да учиш на магии.