— Това няма нищо общо с магиите. Коранът ни забранява да правим магии! — възрази Маминка с леко обиден вид. — Точно ти си човекът. Притежаваш нужната решителност, дух и ярост.
— Ярост ли? За какво пък ми е ярост? Сигурно аз бих била човекът, който ти е необходим, ако трябваше да поставям на място разни гадняри, но се съмнявам, че ще бъда от полза, когато става въпрос да се помага на другите — ухили се леля Зелиха.
— Не подценявай доброто в себе си — отговори Маминка.
Точно тогава леля Зелиха изтърси нещо, което веднъж завинаги сложи край на въпроса:
— Не ставам за тази работа. Може и да съм объркана агностичка, но поне ми стиска да си остана такава и другото ми е през онази работа.
— Иди си измий устата със сапун! — избухна ядосана баба Гюлсюм, щом чу разговора.
Но след това леля Зелиха избягваше всячески темата. Половината семейство бяха заклети секуларисти, привърженици на Ататюрк, другата половина — вярващи мюсюлмани. Докато двата лагера постоянно влизаха в сблъсък, но и успяваха някак да съществуват съвместно под един покрив, паранормалното сякаш заличаваше идеологическите различия и те го смятаха за нещо съвсем нормално в живота си, както е нормално всеки ден да ядеш хляб и да пиеш вода. Ето каква беше общата рамка, а леля Зелиха бе предпочела да отхвърля с еднакво презрение и двата лагера.
Затова след толкова години Маминка си оставаше единствената в дома на Казанджъ, която лееше куршум. Напоследък обаче се беше отказала, тъй като веднъж се бе озовала пред нагорещен до червено тиган с разтопен куршум, без да знае какво да прави с него.
— Защо държа този нажежен тиган? — беше попитала с видима паника.
Бяха й взели внимателно тигана и оттогава не й доверяваха да лее куршуми. Но сега, след като въпросът отново излезе на дневен ред, всички глави се извърнаха към старицата, за да проверят дали тя следи разговора.
Превърнала се в обект на внимание от всички на масата, Маминка вдигна очи и погледна с любопитство семейството си, без да спира да дъвче шумно парчето суджук. Глътна си залъка, оригна се и тъкмо да се пренесе отново в своя си свят, когато стъписа всички с бистрата си памет.
— Скъпа ми Ася, ще ти лея куршум и ще прогоня злото, ако то се е събрало около теб.
— Благодаря, Маминко — усмихна се тя.
Когато тя беше малка, Маминка редовно лееше куршум, за да я предпази от уроки. Ася си беше слабичка и истината е, че май наистина се нуждаеше от малко насърчение в началото на земния си път. Кой знае защо, често се препъваше и падаше по лице — все си разбиваше долната устна. Тъй като подозираха, че е урочасана, и не отчитаха, че едва е проходила и още не е устойчива, я пращаха при Маминка.
В началото обредът беше за Ася забавна игра, вълнуваща и весела, освен това й носеше удовлетворение, ласкаеше се да е център на такова внимание. Помнеше, че като дете истински се бе наслаждавала на всяко паранормално постижение — тогава бе достатъчно малка, че да вярва, не непременно в магията, а в това, че близките й знаят да направляват съдбата. Радваше се на всяка малка подробност от обреда: да седи по турски на най-красивото килимче в къщата и с опънатото над главата й одеяло да се чувства защитена и добре скрита като в палатка, после да слуша изричаните от всички посоки молитви и цвърченето, подобно на писък, долитащо откъм пълния с вода тиган, в който Маминка лееше разтопения куршум, докато повтаряше: Elemterefiş kem gözlere şiş. Göz edenin gözume kizgin şiş. 55 55 Непреводим идиом, използван при баене против уроки (турски). — Бел.ред.
Куршумът бързо се втвърдяваше и всеки път придобиваше различни форми. Ако наоколо имаше уроки, те винаги се появяваха като дупка във вид на око по средата. Досега Ася не помнеше да е имало случай, когато не се е образувала дупка.
Докато беше расла, постоянно беше наблюдавала как леля Бану гледа на кафе, а Маминка разваля уроки, но пак в крайна сметка бе наследила скептицизма и агностицизма на майка си. Беше стигнала до извода, че всичко се свежда до тълкуване . Ако търсиш морави еднорози, не ти трябва много време, за да започнеш да ги виждаш навсякъде. По същия начин, и да има някаква връзка между нещото, на което гадаеш — било то кафе или лят куршум, — и самото тълкуване, тя не е по-силна, отколкото връзката между пустинята и пустинната луна. Макар второто да се нуждаеше от първото за свой фонов пейзаж, то безспорно си съществуваше самостоятелно и без него. Пустинната луна я има и извън пустинята. Затова, каквото и да види човешкото око в парченце лят куршум, то не може да бъде сведено до формата, очертана от него. Стига да гледаш дълго и предано, нищо чудно да различиш там дори морав еднорог.
Читать дальше