Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

1/2 чаша портокалови кори

12 с.л. розова вода

2 с.л. канела

1/2 чаша бланширани и нарязани бадеми

1/2 чаша зърна от нар

Повечето съставки трябва да бъдат накиснати в различни съдове от предния ден.

Покрийте със студена вода нахута и го оставете да се размекне през нощта. Изплакнете старателно пшеницата и ориза и после ги залейте с вода в отделен съд. Накиснете за половин час в гореща вода смокините, кайсиите и портокаловите кори, после ги прецедете, като запазите водата, в която са киснали, нарежете ги на ситно, смесете ги със светлите стафиди и ги оставете встрани.

Залейте нахута с четири литра студена вода. Кипнете, после го оставете да се вари на среден огън, докато омекне — около час. Докато нахутът се вари, кипнете един литър вода, добавете пшеницата и ориза и ги оставете да къкрят на слаб огън, като разбърквате често — около един час, докато пшеницата и оризът омекнат. Прибавете към нахута.

Сипете водата, в която са киснали плодовете, захарта, нарязаните на ситно лешници, шамфъстъка и кедровите ядки и кипнете на среден огън, като бъркате непрекъснато — около половин час или малко повече. Оставете сместа да се посгъсти. Добавете ванилията, стафидите, смокините, кайсиите и портокаловите кори и варете още 20 минути, като бъркате непрекъснато. Махнете от огъня и разбъркайте заедно с розовата вода. Оставете час-час и нещо ашурето да се охлади на стайна температура. Поръсете с канела и украсете с резенчета бадеми и зрънца нар.

В стаята на момичетата Армануш беше притихнала и замислена още от ранна сутрин. Не й се излизаше оттук, не й се правеше нищо. Ася също си остана вкъщи — играеше с нея на табла и слушаше Джони Кеш.

— Две шестици! Ама че късметлийка.

Но Армануш не показа с нищо, че се радва на заровете, които бе хвърлила. Вместо това продължи да гледа умислено и мрачно пуловете, сякаш се надяваше да ги премести със силата на мисълта си.

— Имам ужасното чувство, че се е случило нещо лошо, а майка не ми казва.

— Моля те, не се безпокой — отвърна Ася, както дъвчеше края на молива — много й се пушеше. — Нали говори с майка си и тя звучеше добре. Благодарение на теб и те ще дойдат в Истанбул. Ще се срещнете и скоро ще се прибереш у вас…

Ася уж го каза, за да я успокои, а кой знае защо, думите й прозвучаха като възражение. Истината бе, че скорошното заминаване на Армануш я натъжаваше.

— Не знам. Просто ме мъчи чувство, от което не мога да се отърва — въздъхна Армануш. — Мама не пътува никъде, не ходи дори в Кентъки. Направо не мога да повярвам, че ще се качи на самолета и ще дойде чак в Истанбул. Но пък си е съвсем в неин стил. Не може да понася да не контролира живота ми. Ще отиде на другия край на света, само и само да съм й под око.

Докато чакаше Армануш да реши къде да премести пуловете, Ася подви под себе си крака и измисли поредния член от Личния си манифест на нихилизма:

Член десети: Ако намериш скъпа приятелка, постарай се да не свикваш с нея дотолкова, че накрая да забравиш, че всеки един от нас е изначално самотен и рано или късно вечната самота ще измести всяко случайно приятелство.

Колкото и разстроена да беше Армануш, настроението й не влияеше на умелата й игра. С двете шестици тя нахлу в полето на Ася и затапи и трите й пула. Победа!

Ася захапа още по-силно молива.

Член единайсети: Ако си намерил скъпа приятелка, с която си свикнал дотолкова, че да забравиш Член десети, никога не си затваряй очите за факта, че в други сфери от живота тя пак може да ти натрие носа. На табла, точно както в раждането и смъртта, всеки един от нас е сам.

Ася имаше да вкарва още три пула, а можеше да ги сложи само на две места в отсрещния край на дъската, затова на всяка цена трябваше да хвърли две петици или две тройки. Нищо друго нямаше да я спаси от разгром. Тя си плю на дланите за късмет и отправи молитва към джина на таблата, който открай време си представяше като наполовина черно, наполовина бяло страшилище с въртящи се зарове вместо очи. После хвърли заровете: тройка и двойка. Ужас! Ася нямаше как да вкара пуловете, затова плесна с ръце и замърмори.

— Клетата! — възкликна Армануш.

Ася сложи чакащите черни пулове отстрани и се заслуша в уличния търговец навън, който се дереше с цяло гърло: Стафиди! Хайде на светлите стафиди! За малки деца и беззъби баби, светли стафиди за всеки!

Когато заговори отново, се наложи да повиши глас, за да надвика продавача: