Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

Леля Фериде още беше будна и именно тя вдигна телефона. В семейството тя беше най-бъбрива и общителна в телефонните разговори.

— Ало!

— Здравей, Фериде, ти ли си? — попита мъжки глас. И без да чака отговор, добави: — Аз съм… обаждам се от Америка… Мустафа…

Леля Фериде грейна, зарадвана, че чува гласа на брат си.

— Защо не ни се обаждаш по-често? Как си? Кога ще дойдеш да ни видиш?

— Изслушай ме, скъпа, моля те. Ейми… Армануш там ли е?

— Да, да, разбира се, нали си я пратил да ни погостува. Обичаме я много — засия леля Фериде. — Защо не дойде и ти с жена си?

Мустафа продължи да стои, без да се помръдва, със сбърчено от притеснение чело. Зад него, зад прозореца се простираха земите на Аризона, винаги надеждни, винаги потайни. С времето той се беше научил да цени пустинята, безкрайността й притъпяваше страха му да се обърне назад, спокойствието й заличаваше страха му от смъртта. В такива мигове той си спомняше, сякаш тялото му имаше собствена памет, участта, очакваща всички мъже от рода му. В такива мигове му идеше да се самоубие. Да намери смъртта, преди смъртта да е намерила него. Беше живял два съвсем различни живота. Като Мустафа и като Мостафа. И понякога му се струваше, че има само един начин да преодолее пропастта между двете — като ги заглуши едновременно, като сложи край и на двата си живота. Той отпъди тази мисъл. Звук като въздишка. Дали беше въздъхнал той? Или пустинята?

— Мисля, че ще дойдем. Ще дойдем за няколко дни, за да приберем Ейми и да ви видим… Идваме.

Думите като че ли излязоха без усилие, сякаш времето не бе поредица накъсани промеждутъци, а непрекъсната последователност, която, дори натрошена, се огъва лесно. Мустафа щеше да отиде на гости така, сякаш не са минали близо двайсет години, откакто си е бил у дома.

Чудната новина, че Мустафа идва на гости заедно с жена си, американката, тутакси отприщи в дома на Казанджъ цял наниз от действия. Първото и най-важното сред тях бе свързано с миещи препарати, прах за пране и сапун. За два дни цялата къща бе почистена основно от горе до долу, прозорците бяха измити и лъснати с гюдерия, лавиците бяха избърсани от прах, пердетата бяха изпрани и изгладени, всяка плочка по всичките три етажа бе изтъркана и мината с парцал. Леля Джеврийе изтри едно по едно листата на всички цветя във всекидневната, на мушкатото и на камбанките, на розмарина и на лазаркинята. Изтри дори листата на срамежливата мимоза. През това време леля Фериде изненада всички, като извади най-ценната дантелена покривка в чеиза си. Но дума да няма, най-развълнувана от новината беше баба Гюлсюм. В началото отказваше да повярва, че след толкова години единственият й син ще им дойде на гости, а когато накрая се убеди в достоверността на новината, се затвори като в тъмница в кухнята, сред чиниите, приборите за хранене и продуктите, за да наготви любимите ястия на любимото си чадо. Сега въздухът в кухнята бе натежал от аромата на току-що приготвени вкусотии. Баба Гюлсюм вече бе опекла във фурната два вида бюрек — със спанак и със саламурено сирене, беше сложила лещата да къкри, беше задушила агнешките котлети и бе направила сместа за кюфтетата, които щяха да опържат след пристигането на гостите. Макар и да бе преизпълнена с решимост до вечерта да приготви още половин дузина гозби, безспорно най-важен в менюто на баба Гюлсюм беше десертът: ашурето.

Като дете и тийнейджър Мустафа Казанджъ бе обичал от десертите най-много ашуре и ако ужасните американски готови храни не му бяха развалили хранителните навици, той, надяваше се баба Гюлсюм, щеше да се зарадва ужасно да открие в хладилника цели купи от любимия си десерт, които го чакаха, сякаш животът тук още си беше същият и Мустафа можеше да го продължи оттам, където го беше прекъснал.

Ашурето олицетворяваше приемствеността и непоклатимостта, то бе въплъщение на добрите дни, които настъпват след всяка буря, колкото и страшна да е била тя.

Предния ден баба Гюлсюм беше накиснала продуктите и сега беше готова да започне приготвянето. Отвори един шкаф и извади от него огромен казан. Не можеш без казан, ако си решил да правиш ашуре.

1/2 чаша нахут

1 чаша лющена пшеница

1 чаша бял ориз

1-1/2 чаша захар

1/2 чаша печени и нарязани на ситно лешници

1/2 чаша шамфъстък

1/2 чаша кедрови ядки

1 ч.л. ванилия

1/3 чаша светли стафиди

1/3 чаша сушени смокини

1/3 чаша сушени кайсии