Георги Коновски - Ранни мемоари

Иво Христов… Почина преди година. Рижав, с чувство за хумор.

Иво Иванов. И той един образ… Много пестелив човек. Минава покрай телефонните апарати и бърка да види някой дали случайно не е забравил 2 стотинки. А веднъж го заварихме пред автомата за газирана вода в центъра. Седи и пие. Оказа се, че имало нещо повреда, та автоматът и без пари пускал газирана вода. И Иво се налива…

Викна и нас, ама защо да се превръщаме в блато заради спестената стотинка? После отиде външна търговия.

Краси Борисов. За него разказвах…

Румен Нинков. Дребен, пъргав, бърз. Приеха го физика, не отиде. Убиха го в казармата.

Николай Маринов… Ей така си отишъл — било му зле, прибрал се, легнал и…

Краси Маршала. Прякорът идеот баща му. Нашите бяха кумове на родителите му, запознали ги. Падаше си по физиката. Даже ни има заедно на снимка в „Отечествен фронт“, когато правиха репортаж за учили.

Ето и нас. Почина…

Петима от класа ги няма вече… Лека им пръст! Пичове бяха!

Момичетата ни са живи и здрави.

Румяна… Нейде във Враца е, в просветата нещо.

Силвия… Беше в цирк, в САЩ, акробатка стана покрай мъжа си…

Цъфи Пушека… Сочна — та затова й викахме така. Засмяна, ведра… Прокурорка в Пазарджик беше…

Цецка Цолова… Беше лекар в Севлиево, сега не знам къде е. Царицата на бала. Макар със счупен крак.

Светла… Физичка, работеше на ракетна площадка…

Верджиния… Петя…

Горан Методиев… Беше по посолства, нещо секретните. Сега е пенсионер, в София е. Левскар!

И така нататък…

Разбира се, трябва да спомена класната. Бонка Цекова. Математичка, ама свестен човек… Грижеше се за нас като квачка. Но ние — пЕрнати пернАти… И все нанякъде изхвърчахме…

Лека й пръст на жената!

А балът какъв беше… Чуден!

На тавана на старата гимназия. Салонът украсен от нас. Подредихме, нагласихме всичко. Оркестърът — от съученици, малките.

Танци, леки приказки, песни, веселие… Просто не мога да го опиша сюжетно. Което означава, че емоциите са били много, много над действията.

Всичко направено от нас. Не скитахме по кръчми, затова ни беше интересно.

Какъв бал е това днес? Всяка вечер са на пиене, всяка седмица в чалгатеката — къде е балът, първото излизане пред обществото? Става поредния купон. И дори по-зле…

Ходихме на Люш заранта — един връх на баирите наоколо, да посрещаме слънцето…

Но… Минава времето, минава.

Ей го — и Радко си отишъл. Беше офицер в Генщаба, но сърцето…

Приятелите намаляват, познатите се увеличават…

Аз не бях ангелче, не бях и гадина. Просто нормален пубер. Шантав в рамките на закона. Сещам се как си правех шеги с Цаков — историка.

Построиха нова сграда на гимназията. Цяло лято бяхме на бригада — чистехме, лъскахме, абе правехме си училище за нас.

В което по коридорите имаше пътеки! Повтарям — пътеки по коридорите.

Обувките се чистеха старателно, имаше стъргалка, имаше четки при лелките, имаше дори боя. И ха се е опитал някой заек да влезе мърляв, ха големите са го награбили: „Абе, аз да не съм бачкал тук, та ти да мърсиш!!!“

Пътеките използвахме и творчески. Например, един ден гледаме — пред кабинета по военно, баш до нас, се наредили зайци. Чакат лейтенанта за час.

И не знам кой даде идеята, ама се наведохме, опнахме пътеката и се захилихме на вирналите крака зайци. Даже се залюбувахме на няколко чифта момичешки крака, но…

Но гледаме — офицерски панталон рита, плюс още един. Директорският. Те тъкмо излезли от кабинета и… Та после имаше едни разговори…

Що се отнася до Цаков, аз като дежурен го чаках пред учителската. Поемах картата и го водех към кабинета. Учтиво отварях вратата, той влизаше… а аз продължавах.

Защото обикновено беше някакъв друг кабинет. Та той влиза, застива пред чужд клас и колежката си, после излита и реве отдалече: „Георгииииии! Да чакаш пред дъската!“.

Ама аз от тая дъска не мърдах.

И усвоих историята дотам, че си имам и отделна диплома за нея, пак от Софийския.

Та да отида на основната история.

1971 година. Началото на третия срок (тогава така беше). След ваканцията сме свежи, росни и доста неподготвени. Че кой ще вземе да изпитва от първия ден?

Освен Марга Петкова, разбира се.

Химичката. Млада, чаровна, проклета, принципна.

Дойде преди година в гимназията. Най-напред я назначили в техникума. И първия час седнала тя зад масата на подиума, пък им дала едно писмено — да провери какво знаят и как ще работят натам.