Тристан и Изолда (Ранни творби)

Историята за Тристан и Изолда привлича много устни разказвачи и писатели от епохата на зрялото Средновековие. Името на Тристан се споменава в 70 творби, създадени между ХІІ и ХІV век. Героят води класацията по популярност и оставя зад себе си други звезди от рицарския литературен пантеон 2 2 На второ място по популярност се нарежда Говен, племенник на крал Артур. Той фигурира в повече от 60 романа и новели. Следват го Ланселот и Персевал с присъствие в около 50 творби. Вж. Списъка с имена на персонажите в средновековните романи, изготвен от Л.-Ф. Флютр (Louis-Ferdinand Flutre, Table des noms propres dans les romans du Moyen Âge , 1962). В тази класация не включвам крал Артур. Неговото присъствие в средновековната книжнина е безспорно най-значителното. Но за разлика от чисто литературните герои Артур е също историческа личност, за която споменават множество хроники и документи. Статистиката за Артур се усложнява и поради факта, че между историческите хроники и фикционалните текстове границата е твърде пропусклива. . Още с първите си трактовки темата за Тристан и Изолда прави силно впечатление на съвременниците. Впечатлява ни и сега. От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. А в средновековните първообрази на мита за Тристан и Изолда откриваме същностни черти на епохата, които изпъкват толкова по-ярко, колкото биват поставяни под въпрос от скандалните влюбени. Никоя друга любовна двойка от литературата на онова време не противопоставя така радикално любовта на брака, а оттам и на всички социални и морални ценности в онзи феодален свят.

Любовта е абсолют. Възниква от магическото въздействие на любовен еликсир, символ на предопределението. Впоследствие волята, разумът и изключителните качества на героите ще придадат човешки колорит на любовната страст, без да отслабват нейното всесилие. Влюбените не могат да обичат трето лице. Тяхната вярност е безусловна и окончателна. Тристан е антитеза на Дон Жуан или на Казанова. В името на любовта си Тристан и Изолда са готови да жертват всичко — привързаност към род и семейство, социално положение, комфорт, признание. В последна сметка жертват и себе си, но остават неразделни и след смъртта. Във всичките зрелищни ситуации и приключения, с които е изпълнен животът на героите, те следват едно по същество метафизично чувство, което не просто генерира множество романи и по-къси разкази, а задава определен поведенчески модел с универсална стойност. Корените на това чувство са залегнали дълбоко в човешката душевност, преди да кристализират в художествени форми и да станат мит, на който човечеството се позовава като на задължителна инстанция в осмислянето на любовта. От страстта на Тристан и Изолда не се стига до брак, не се раждат деца. Но тя ражда един от най-проникновените митове за любовта в европейската култура.

Тръгнем ли назад във времето към произхода на един мит, стигаме неизбежно до зона на мрака. Същностна черта на всеки мит е корените му да се губят. По-лесно определяме къде планинският поток става рекичка, отколкото кога притчата или легендата стават мит. Въпреки това искаме да знаем повече за предисторията на мита за Тристан и Изолда.

Прието е, че Тристан е герой от пиктски произход. В ранното Средновековие пиктите са населявали северната част на Шотландия. За този герой имало разкази, които различни келтски народи — ирландци, уелсци, корнуелци, бретонци — допълвали, видоизменяли и разпространявали включително и извън пределите на своите земи. Не е възможно да се установи пряка приемственост между тези ранни разкази. По-уместно би било да ги разглеждаме като части от обща тематична мрежа, които в определен момент влизат в съзвучие помежду си, а интерференцията на отделните мотиви и епизоди поражда по-мащабни наративи.