Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Тя вдигна една от стридите пред носа си и я помириса.

— Няма миризма — каза с одобрение. — По това можеш да познаеш дали са пресни. Взе парче лимон и с експертни движения изстиска няколко капки върху нея, преди да му я подаде. — Ял ли си стриди досега, Иеймс?

— Силно ме съмнява — промърмори той, оглеждайки със съмнение белезникавата плът, плуваща насред черупката в някаква неприятно слузеста на вид течност.

— Щеше да запомниш, ако беше ял. Казват, че никога не можеш да забравиш първия си път. Същото като при правенето на любов — добави тя закачливо.

Той си пое дълбоко дъх.

— Ако трябва да съм честен, и по този въпрос нямам особен опит.

Тя му се усмихна.

— Знам.

Джеймс я зяпна.

— Толкова много ли си личи? — досега не бе осъзнавал, че неопитността му е така очевидна.

— Разбира се. Една жена има инстинкт за подобни неща. — Тя овкуси с лимон една от най-големите и сочни на вид стриди и лекичко чукна черупката й в тази, която самият той държеше в ръка, сякаш вдигаше наздравица. — И това изобщо не ме притеснява, честно. Чин-чин.

— Чин-чин. — Двамата едновременно вдигнаха черупките към устните си.

Ароматът беше солен, беше сладък, беше рибен, беше като да си поемеш дълбоко дъх и да вдишаш ухаещия на водорасли морски въздух. Джеймс отхапа малко парченце и усети как всички тези вкусове преминават през устата му като вълна. Когато преглътна, го заля ново усещане, нов аромат, докато безформената маса потъваше към гърлото му, оставяйки след себе си лекия остатъчен вкус на морска пяна.

Изведнъж бе обзет от чувството, че вече нищо няма да бъде същото. Ева беше отхапала от ябълката в градината. Той бе изял първата си стрида в малко ресторантче, а в скалите долу се разбиваха вълните на морето край Соренто. Цялото му същество бе проникнато от слънчевата италианска атмосфера и той се разсмя с глас. Усети, че го изпълва благодарност към съдбата, която в момента го даряваше с най-прекрасния момент в целия му живот.

— Още една? — Тя му подаде стрида и взе друга за себе си. Този път я наблюдаваше как поглъща своята. Попиваше с поглед начина, по който притвори очи, щом я поднесе към устните си, лекото стягане на бузите й, докато отхапваше, помръдването на шията й, когато преглъщаше. А щом отново отвори очи, те блестяха, сякаш току-що се бе събудила от някакъв прекрасен сън.

Собственикът на ресторанта им донесе вино, златисто и добре изстудено. Бяха останали едва по четири стриди за всеки и щом приключиха с тях, насочиха вниманието си към чечинелата. След мекото месо и богатия вкус на скаридите сега усещането бе почти противоположно: хрупкава обвивка, чийто остър аромат на чесън и чили оставаше единствено на повърхността и се разтваряше в нищото, след като попаднеше в устата. Морските таралежи на свой ред предложиха различно изживяване: солен, екзотичен, многопластов вкус. На Джеймс му беше трудно да повярва, че преди време самият той бе затварял заведения, подобни на това, в които предлагаха толкова прекрасни неща. Следващото блюдо, което им сервираха, без дори да ги питат, бе чиния с малки октоподчета, приготвени с домати, вино и както му обясни Ливия, защитната черна течност, изпускана от сепията, която имаше богат, пикантен вкус.

За десерт собственикът им донесе две праскови. Отвън плодовете бяха сбръчкани и натъртени, но когато Джеймс си отряза парче, видя, че сърцевината им изглежда чудесно, почти перфектно узряла, толкова тъмна, че изглеждаше черна. Той понечи да постави парчето в устата си, но Ливия го спря.

— Не така. Виж как ядем прасковите тук.

Тя на свой ред отряза парче и го пусна във виното си. После вдигна чашата към устните си. Той направи същото, отпивайки голяма глътка, при което прасковата се плъзна в устата му. Обля го чувствен водопад от усещания; вкусът на сладкото вино и на сладката праскова се сля в неустоимо цяло, когато захапа парчето плод и соковете се плъзнаха по езика му. Приличаше на изживяването му със стридите, взрив от усещания, за които не бе и сънувал, примесени с някаква странна, почти сексуална възбуда, която просто не се поддаваше на описание.

След обяда двамата продължиха край брега, по пътя, който се виеше над зеленикавите, чисти води на залива. Беше много горещо, комбинацията от яркото слънце и завихрящия се край мотора въздух изгаряше кожата му.

— Искам да поплувам — заяви Ливия и му посочи някаква тясна пътечка. — Мисля, че оттам ще можем да стигнем до морето.

Той се насочи надолу към скалистия бряг, преминавайки през горичка лимонови дръвчета. Някаква коза, забелязала приближаването им, се отмести мързеливо от пътя и тръсна обвинително глава.