Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Скъпи мой Джеймс, моля те, не се разстройвай. Знам, че гордостта ти ще бъде наранена от това, че те зарязвам (не харесвам тази дума, но в момента не мога да се сетя за по-добра), но осъзнавам, че това, което имахме, беше едно чудесно, искрено приятелство, а не любовна афера. Всъщност все още изпитвам към теб същите чувства, които винаги съм изпитвала — нежност и привързаност, все едно си мой брат, един наистина чудесен брат. Проблемът е, че в момента изпитвам и други, съвсем различни чувства. Изпитвам ги към Мило. Ако не беше войната, най-вероятно никога нямаше да го срещна и двамата с теб щяхме да се оженим, без да мислим много-много по въпроса, ти щеше да ме наричаш „мамче“ също както баща ти нарича майка ти, щяхме да си направим някак едно-две деца и никога нямаше да осъзнаем колко много изпускаме от живота. Предполагам, че говоря за страстта. Моля те, не мисли, че те упреквам за нещо, Джеймс, просто се опитвам да обясня защо всъщност е хубаво, че пътищата ни се разделиха толкова скоро, а не ни се наложи да се обвържем наистина сериозно, преди да открием, че…

Имаше и още, три или четири страници, но същината бе, че е срещнала някакъв полски пилот, който се беше оказал способен да й осигури това, което Джеймс не можеше. Предполагаше, че ставаше дума за страстта. Вярно бе, че целувките им, на задния ред в киното или когато водеше Джейн на танци, бяха малко несръчни. Но той го беше отдавал на взаимната им липса на опит. Беше предполагал в наивността си, че едно добро момиче не би искало кавалерът му да бъде прекалено настъпателен преди първата брачна нощ. Момент, който той беше очаквал с искрено нетърпение. Може би трябваше да поговори с нея за това. Но тя винаги бе давала вид, че ще се почувства унизена дори от самото повдигане на този въпрос. Именно затова извънредната прямота на писмото го беше шокирала — сякаш този мъж бе разпалил в нея не просто нови чувства, но я бе променил и като личност. А може би винаги си е била такава…

Очевидно беше, че единствената причина Джейн да му пише, бе да успокои съвестта си, преди да прави любов с новото си гадже. Това беше първото нещо, което му мина през ума, щом прочете писмото: тя вече е спала с него. Най-вероятно още същата нощ, в която бе пуснала плика в пощенската кутия… Не, не трябваше да мисли за това. Той върна листовете в джоба си и легна върху леглото.

— Страст — произнесе гласно, изпускайки облаче цигарен дим.

Какво точно представляваше страстта? Просто един спектакъл. Чувствата си бяха същите, но човек трябваше да ги показва. Какво му беше хубавото на това? Предполагаше, че италианците са страстни, поне доколкото можеше да съди за това по факта, че се държаха превъзбудено, говореха прекалено много и се отнасяха към жените без никакво уважение. По-странното обаче беше, че жените сякаш нямаха нищо против.

Въздъхна. Сексът беше поредното нещо, което войната промени из основи. Много от мъжете смятаха, че всеки, който все още няма опит по въпроса, просто трябва да бъде насочен в правилната посока, и по-точно — да бъде завлечен в най-близкия публичен дом. Дори и преди вечерята му с Джаксън, когато някой попиташе Джеймс дали си има приятелка, която да го чака, той отвръщаше, че има. Да имаш гадже, това можеше да те измъкне от всякакъв тип неприятности.

След като войниците бяха застреляли Пупета и бяха отрязали бутовете й, семейство Пертини бе изправено пред въпроса какво да прави с останалата част от нея. Вече нямаше пазар, на който да продадат месото, а дори и от агенцията за официално разпределяне на храната да прежалеха бензина, който щеше да им трябва, за да дойдат и приберат тялото, семейството щеше да получи едва няколко лири.

Ливия беше тази, която измисли решение на проблема. Щяха да организират феста.

— Но с какво ще ни платят хората? — поиска да разбере баща й. — В тези времена вече никой няма пари. Не и за месо.

— Ще оставим всеки да плати толкова, колкото може да отдели. В крайна сметка така е по-добре, отколкото да оставим хубавото месо просто да се развали. След войната същите тези хора може би ще си спомнят, че ни дължат услуга.

— А с кого ще танцуваш? — попита Мариса. — Наоколо вече не са останали мъже.

— Намират се няколко. И всичките ще дойдат със сигурност, когато научат, че на трапезата ще има месо.

Забиха останките от Пупета на огромен шиш над куп дъбови цепеници. Огънят бе запален по зазоряване и до обяд нехарактерната за тези тежки времена миризма на печащо се месо вече се бе разнесла из цялото село. Съседите им помогнаха да подредят масите и столовете, не липсваха и доброволци, които да поддържат огъня или да въртят шиша, за да не прегорят останките от бедната Пупета.