Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Опасно ли е?

— Предполагам сте чували за Помпей — произнесе професорът с драматичен тон.

Джеймс го зяпна.

— Задръжте за секунда. Нали не се опитвате да ми кажете, че ще има ново изригване като онова, което е разрушило Помпей?

— Е, човек не може да заяви нещо подобно със сигурност — обясни професорът малко по-спокойно. — Последния път, когато Везувий е бил активен, през 1936 година, е изтекла само малко лава. Чудесна лава, между другото, която не е нанесла почти никакви щети. При изригването преди това обаче, през 1929 година, лавата е достигнала почти до морето и е разрушила два града. Тези неща няма как да се предвидят.

— И какво предлагате в такъв случай? Предполагам, че в доклада ви има някакви препоръки как да се действа, предвид създалите се обстоятелства.

Идеята, че някой действително може да се вслуша в препоръките му, явно доста изненада професора. Той сви рамене.

— Най-добре ще бъде, ако евакуирате всеки, който се намира в радиус от трийсет километра около вулкана.

— Но това би означавало да евакуираме Неапол. Става дума за десетки, може би дори стотици военни съоръжения. За десетки хиляди хора. Къде биха могли да отидат?

— Това не е моя грижа. Аз просто ви информирам какво би могло да се случи, ако останат.

— Но какви са шансовете наистина да се стигне до това изригване, за което говорите?

Професорът за пореден път сви рамене.

— Никой не може да каже.

Джеймс усещаше, че разговорът тъпче на едно място.

— Нека да го кажа по друг начин — какво ви кара да мислите, че шансовете историята с Помпей да се повтори именно сега са по-големи, отколкото, да кажем, преди шест месеца?

— Чудесен въпрос. — Професорът свали очилата си и почисти стъклата им с кърпичка. — Основната причина да мисля така е, че напоследък се забелязват някои много характерни признаци. Не говоря само за земетресенията. Забелязва се необичайно отделяне на сяра. Кладенците пресъхват или водата бива замърсена. Това може би е знак за тектонични движения.

Сяра. Това обясняваше отвратителната вода, която Джеймс бе помирисал и опитал в Черкола. Хрумна му още нещо:

— А това отделяне на сяра… би ли могло да убие овце?

— Възможно е. Плиний описва изпускането на отровни газове в близост до почвата. Тревопасните животни са изложени на най-сериозен риск.

Значи овцете, за които бе решил, че са избити от бандити, всъщност просто са били отровени от газ.

— Предполагам, че говорите за Плиний Млади 45, нали така?

— Правилно — професорът кимна одобрително, видимо оценявайки класическото образование на Джеймс. — Той е наблюдавал всичко това от лодката на чичо си. Оттогава този модел на вулканична активност, който той описва — фонтани от лава и дим над кратера с формата на борово дърво — е известен като Изригването на Плиний.

— А в случай че вулканът изригне, в каква посока ще се стече лавата?

Професорът разпери ръце.

— Кой знае. Всичко зависи от подземното налягане и релефа, дори от посоката на вятъра. Имате ли карта?

Джеймс извади карта на района и професорът му показа местата, засегнати от лавата при предишни изригвания.

— Сан Себастиано и Маса са градовете, които най-често са били засягани — обясни той. Джеймс си спомни за изстиналите, блестящи подобно на черно стъкло потоци от лава, които бе видял в Сан Себастиано. — След това идва ред на Терциньо, Черкола, Ерколана и Трекасе.

Край Терциньо имаше летище, а в Черкола бе разположена военна база.

— Най-добре ще е да ги предупредя — реши Джеймс. — Ами Фишино? Това селце в опасност ли е?

— Най-вероятно не, но кой може да каже със сигурност. Единственото предсказуемо нещо, свързано с вулканите, е тяхната непредсказуемост.

Джеймс си отбеляза наум, че като за учен, професор Боми оставяше впечатлението, че изобщо не се притеснява от липсата си на познания по някои въпроси.

— А кога е най-вероятно да се стигне до изригване?

— Кой зна…

— Просто направете най-доброто си възможно предположение — побърза да го прекъсне Джеймс.

— Според някои изследвания изригванията са най-вероятни по време на пълнолуние — сподели професорът неохотно. — Когато приливът е в най-високата си точка. Най-сигурният начин да се предвидят нещата е директно наблюдение на кратера, но за съжаление моята обсерватория беше взета от военните.

— Искате ли да проверя дали няма възможност да си я върнете?

Професорът се впусна в толкова прочувствена благодарствена тирада, че Джеймс се зачуди дали истинската причина за посещението му всъщност не се криеше по-скоро в желанието да наблюдава природния феномен отблизо, отколкото в това да ги предупреди за предстоящата опасност.