Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Кат облече копринена рокля с дължина до коляното и прибра тъмната си коса с деликатна кремава панделка. Топлият въздух влизаше през отворения прозорец.

— Много си хубава, мамо — каза Лео, който я наблюдаваше от мястото си на дивана в хола им. Той беше облечен в костюм с бяла риза, а обувките му втора употреба бяха полирани до блясък.

— Благодаря ти — отговори Кат. Чувстваше се различно. Да, чувстваше се хубава.

— Това е специален ден, нали? — попита Лео, като риташе с пети.

— Да, така е.

— Защо?

Тя отиде и седна до него.

— Сватбата е начин двама души да покажат на своите приятели и семейство, че се обичат и винаги ще е така.

— Както ти ме обичаш ли?

— Не, по-различно — Кат се зачуди как да го обясни най-добре. — Това е, когато срещнеш някого, който не ти е роднина, но е също толкова важен за теб, и решаваш, че искаш да изживееш живота си с него. За някои хора това е голяма, романтична любов, за други е едно спокойно, приятно нещо. Някои смятат, че са намерили другата половина от себе си и че този човек прави живота им по-пълен.

Докато говореше на сина си, Кат осъзна колко добре описват последните думи чувствата й към Адам — това чувство за пълнота. Беше различно от начина, по който бяха нещата с Джейк. Там, където някога е имало търкания, сега имаше откритост, и търпение, и смях. Те все още стъпваха леко помежду си и в новата връзка между техните две семейства. Не приемаха за даденост колебливото приемане от страна на Лео и Зоуи на случващото се — работеха всеки ден, за да се опитат да изградят сигурност за двама им, с надеждата, че един ден съюзът им ще се усеща по-силен.

— Значи е нещо много щастливо? — попита Лео.

— Да. Това е нещо много щастливо и днес ще бъде щастлив ден. И аз съм горда, че ще имам най-красивия кавалер.

Тя погъделичка Лео и той се разкикоти.

Кат взе поканата от камината.

— Хайде тогава, дребосък. Да тръгваме.

— Всичко ли взе? — извика Карла на Серафин от коридора. Серафин провери чантата си за последно — портфейл, фотоапарат, ключове, червило.

— Oui — извика тя.

— Сигурна ли си, че си готова?

— Не — каза Серафин и надзърна в кухнята. — Забравих това — тя вдигна бутилка с вода и отпи от нея. — Искаш ли малко? Горещо е днес.

— Добре съм, благодаря. Сега?

Серафин си пое дълбоко дъх.

— Всичко е готово. Мисля.

Таксито свирна отвън.

— Хайде, mabelle — Карла се усмихна. — Да тръгваме.

— Кое от двете? — Лети попита Юън и вдигна две цветя, за да му ги покаже.

— Метличината — отговори той. — Синьото винаги ти е отивало.

Тя забоде метличината в косата си зад ухото.

— Идеално — каза той.

— Сигурен ли си, че тази рокля е добре? — попита тя и заглади плата.

— Много е елегантна — отвърна той. — Подхожда на тена ти.

— Целият този свеж въздух във Франция ми дойде много добре.

— И си личи, мамо. Изглеждаш много по-спокойна.

— Изкарах си чудесно с Кат. А семейството на Серафин беше изключително гостоприемно.

— Ти заслужаваше една хубава почивка — каза Юън. — Виждам, че и Кат изглежда много щастлива. Въпреки че според мен има и друга причина за това напоследък.

— Двамата с Адам са чудесна двойка, нали?

— Те изглеждат много влюбени. Всъщност, почти не съм ги виждал тези дни — пошегува се Юън.

— Ти си имаш свой собствен живот, за който да се грижиш — каза Лети и го побутна.

— Предполагам, че е така. — усмихна се Юън. — Случва се и на най-добрите.

— Е, добре ли изглеждам? — попита отново Лети. — Доста време мина.

— Изглеждаш прекрасно. Хайде, мамо. Да тръгваме.

Чарли пристигна в хотела и излезе на терасата. Слънчевата светлина се отразяваше в черно-белия под. Бяха изнесли сгъваемите столове. Между тях пътеката бе осеяна с червени и бели розови листенца. Забеляза Юън, в бледо сив костюм, да си приказва с приятели. Той я видя и й се усмихна и тя се запъти към него.

— Хей, здравей — каза тя и го целуна по устните.

Той стисна ръката й.

— Красива си, Чарли.

Всички гости бяха заели местата си и си говореха помежду си. Оркестърът изсвири началото на „Ето го и слънцето“ на „Бийтълс“ и постепенно всички замлъкнаха. Това беше — сватбата започваше. Кат стисна ръката на Чарли.

Те се обърнаха едновременно.

Щом видяха двойката, която вървеше по пътеката, дъхът на Кат спря.

— Изглеждат зашеметяващо — прошепна тя в ухото на Чарли.

Косата на Серафин беше прибрана с червени рози, забодени в нея, като само няколко кичура падаха свободно около лицето й. Ослепителната й усмивка беше подчертана с червено червило. Носеше рокля от слонова кост малко под коляното и сатенени сандали на висок ток. Държеше за ръка Карла, която носеше червена рокля без презрамки, а кестенявата й коса падаше свободно до раменете. Серафин вървеше по пътеката и се усмихваше на приятелите си, докато погледът на Карла беше фокусиран право напред.