Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Серафин прехапа устни. Знаеше, че не може да отмени казаното, а дори и да можеше, фактът, че е вярно щеше да остане.

— Е — каза Елен и избърса ръце в престилката си. — По-добре да започна да свиквам с идеята тогава.

Тя се обърна към дъщеря си и едва доловима усмивка се появи на устните й.

— Доста по-различна Коледа тази година, а? — каза Юън.

В деня след Коледа, двамата с Кат наблюдаваха как Лео си играе с едно приятелче на южния плаж, където пляскаше с гумените си ботуши във вълните на брега.

— Да. Надявам се да не си имал нищо против, че и ние бяхме там?

— Разбира се, че не. Това направи деня много по-специален, особено с Лео наоколо. Винаги съм искал племенник.

— И сега се сдоби с такъв само за една нощ — усмихна се Кат.

— Той е чудесен — каза Юън, докато Лео махаше във въздуха с някаква пръчка, която беше намерил.

— Можеш да си му бавачка, когато си пожелаеш. Честна дума, не се притеснявай изобщо — Кат се ухили.

— Вече изглежда реално, най-накрая — каза Юън. — Как вървят нещата с мама?

— Говорим повече. Ще се получи. Отне ми време, но се чувствам щастливка.

— Ти не се отнесе лошо с нея. Можеше да е по-зле — пошегува се Юън.

— Надяваме се, че и тя чувства същото.

— Тя те обожава, Кат. Винаги е било така. Струва ми се, че я е боляло много да не може да ти каже истината. Но когато мама обещае нещо на някого, тя го спазва. Едно от най-добрите й качества. И все пак в този случай, именно заради него е била най-нещастна. Досега.

Докато таткото на Кат почистваше масата от остатъците празнична пълнена пуйка, Лети и Кат седнаха на дивана, а Лео си играеше с новите играчки акули в краката им.

— Мисля, че предпочитам пуешки сандвичи за Коледна вечеря — каза Лети.

— Може би защото не се суетиш около всички ни като вчера.

— За мен беше удоволствие да сте ми на гости всички тук — каза Лети. — Това означава много — знаеш го, надявам се.

Кат кимна.

— Не съм го очаквала. Но вчера беше най-щастливата Коледа, която съм имала от години.

— Радвам се — каза Кат. — Наистина ни хареса. На татко също.

— Добре — Лети взе вестника и го отвори. — Сега да видим какво ще дават по телевизията тази вечер, става ли?

Кат сложи ръка върху тази на Лети.

— Всъщност има нещо, което бих искала да те попитам.

— Какво?

— Нали се сещаш, че говорихме как трябва да прекарваме повече време заедно? Е, успях да спестя малко пари през последния месец, така че за първи път от години имам малко повече.

— Това е чудесно — каза Лети. — Какво си си наумила?

— Какво ще кажеш за пътуване в чужбина заедно?

— Това е прекрасна идея. Къде?

— Ще останем у Серафин. Спомняш ли си сладкарския курс в нейното село, за който ни разказа? Предполагам, че и ти си толкова запалена, колкото и аз. Да го пробваме.

Лицето на Лети грейна.

— Тя е точно до нискотарифното летище и каза, че може да ни осигури отстъпка за курса. Татко предложи да гледа Лео.

— Бих могла да затворя това място за няколко дни — Лети се огледа наоколо.

— Сигурна съм, че клиентите няма да имат нищо против чайната да затвори за известно време, особено ако кажеш, че ще има още по-добри сладкиши, когато се върнеш — усмихна се Кат.

— Точно така — каза Лети с широка усмивка. — Добре си го измислила.

— Това трябва да е Адам — каза Юън, щом се звънна на вратата на Лети.

Адам. Лицето му изникна в ума на Кат. Тя си припомни как за един миг изглеждаше сякаш нещата помежду им се изграждат в близост — точно преди животът й да се беше преобърнал с главата надолу от вестта за Лети.

— Здравейте всички — каза Адам и влезе в хола. Очите му срещнаха погледа на Кат и той се усмихна топло. — Добре ли прекарахте Коледа?

— Да — отвърна Кат. Погледът му се спря на нея и привличането я заля отново. — А вие?

— Страхотно, благодаря. Родителите ми са отседнали у нас, а и бабата и дядото на Зоуи дойдоха от Франция, така че къщата е пълна. За Зоуи Коледата беше брилянтна — с невероятно много подаръци. Серафин й е изпратила красива рокля, направена от нея. Но както и да е, с всички тези детегледачки наоколо си мислех, че трябва да се възползваме и да излезем да пийнем най-сетне.

— Искаш ли да дойдеш с нас, Кат? — попита Юън.

Кат се замисли за момент, но после поклати глава.

— Предпочитам да си остана вкъщи тази вечер, но благодаря за поканата.

— Сигурна ли си, скъпа? — попита баща й. — Лети и аз можем да гледаме Лео.

— Няма проблем — каза тя и поклати глава. — Друг път, може би.