Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Денят в колцентъра беше дълъг и уморителен, но поне вторият й работен ден беше по-лесен от първия. Беше започнала да овладява техниката и имаше повече разговори и в края на деня шефът й я повика в кабинета си, за да я поздрави за покриването на планирания брой обаждания. Но всичко в този офис я караше да се чувства празна. След обяда си наля чаша чай от машината — стар и безвкусен със сухо мляко. Взе решение, че ще се помъчи да изкара колкото се може повече пари тук, докато търси друга работа.

На път за вкъщи мина покрай „Крайбрежната“. Представи си как топлият чайник пристига на масата и оправя лошия й ден, както толкова много пъти досега. Лети трябва да е там, помисли си Кат — занимава се със сметките или почиства масите.

Замисли се отново върху думите на Серафин — не беше нужно Лети да й бъде майка.

Тя почука на прозореца и Лети я пусна вътре.

— Здравей — каза Кат. Тя почувства прилив на смесени емоции. Беше невъзможно да погледне Лети в лицето, без да сравнява чертите й със своите собствени, да търси някаква следа във всяка черта или маниерничене към това коя е тя всъщност и защо Лети я беше дала.

— Толкова се радвам да те видя — каза Лети. — Ела!

— Донесох ти нещо — тя подаде списанието на Лети. — Чарли искаше да го видиш. Боя се, че бях забравила, че е у мен.

Лети го погледна и се усмихна.

— Значи върху това работихте вие трите. Получило се е доста добре, нали?

— Да — Кат седна. — Прочетох материала за това място.

— О, да.

— Каква история само — как сте го създали с Джон. Имаше много неща, които не знаех.

— Всеки има лоши времена и по-добри времена — каза Лети. — Такъв е животът и за теб, нали?

Очите им се срещнаха и Кат усети буца в гърлото си.

— Имам толкова много въпроси — каза Кат.

— Разбира се, че имаш — Лети кимна. — И аз ще направя всичко възможно, за да им отговоря.

— Няма нужда да знам нищо за баща си. Аз си имам татко — заяви Кат. — Но други неща… Много други неща.

Лети кимна сериозно.

— Само че не мисля, че съм готова за отговорите все още — добави Кат.

— Тогава нека просто да си поговорим днес, става ли?

Кат се усмихна и кимна.

— Ще имаме време за останалото. Много време — каза Лети.

— Серафин, Коледа е! — извика Бенджамин, докато подскачаше по леглото в стаята й. Матилд го последва.

— Не може да спиш по време на нещо толкова вълнуващо.

Серафин дръпна завивката над главата си и въздъхна престорено. Всъщност целият този шум я радваше дори и в шест часа сутринта.

Тя и майка й бяха прекарали предишния ден в последни приготовления за Коледната трапеза. Откакто Гийом си беше дошъл у дома, Елен говореше единствено за това колко чудесно би било да прекарат Коледа като семейство. Но тогава нещата се бяха променили.

На Серафин перспективата за Коледа у дома не й се струваше изобщо прекрасна. Атмосферата в кухнята беше напрегната и мразовита и й се струваше, че майка й щеше да се чувства по-удобно, ако я оставеше да готви сама или може би дори ако изчезнеше напълно. Понякога Серафин се изкушаваше да направи точно това — да излезе и да бъде с Карла, а не да се примирява с тайни срещи и кратки разговори по телефона.

Ситуацията в къщата беше странна от седмици — откакто Серафин беше казала на майка си и баща си за Карла. Елен не можа да приеме казаното от Серафин. Тя отказа да чуе думите, дори стигнат дотам, че запуши ушите си с ръце.

Патрик бе приел новината малко по-добре. Отначало изглеждаше като да не разбира съвсем и беше прекарал деня мълчаливо в работа в покритата със скреж градина. Когато се върна вътре малко преди вечеря, той сложи спокойно ръка на рамото на Серафин и я целуна по главата. Не бяха необходими думи.

Но въпросът с майка й стоеше по друг начин. В продължение на седмици Серафин и Елен избягваха да говорят, като се занимаваха усилено със забава на близнаците или приготвяне на храна.

Гийом увери Серафин, че Елен ще го приеме, но просто трябва да свикне с идеята. Една вечер Серафин дори го беше чула да се опитва да обясни това на майка им. Серафин винаги си беше представяла, че тя ще му помага да се установи отново у дома, а ето, че сега брат й се мъчеше да й помогне в нещото, което вече й се струваше отчаяна кауза.

В Бристол, Фло подаде на Чарли внимателно увит подарък от под дървото — пакет със сребриста хартия и панделка. Родителите им правеха кафе в кухнята и стаята беше относително спокойна за първи път тази сутрин.