Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Кат потърка челото си.

— Знам, че звучи странно, но именно Лети е тази, която чувствам, че съм изгубила.

Серафин се качи по стълбите към стаята си, умислена за Кат и колко й се искаше да е с нея, дори и само за една вечер, за да й помогне да се почувства по-силна отново. Тя беше сигурна, че Лети също страда и вероятно съжалява за решенията, които е взела.

Тя погледна в стаята на Гийом. Той седеше на леглото си, а тъмнорусата му коса покриваше едното око. Дрънкаше тихо на акустичната китара в скута си.

— Липсваше ми този звук — каза тя.

Той я погледна и се усмихна.

— Ела.

Тя затвори вратата след себе си и седна на пухкавия фотьойл тип барбарон в стаята му.

— Е; значи се върна? — каза тя.

— Върнах се — той прозвуча далечно.

— Добре ли се чувстваш?

Той кимна.

— По-добре, отколкото си мислех. Мисля, че най-трудната част беше да осъзная какво съм причинил на мама и татко.

Тя вдигна вежди.

— Какво съм причинил на всички ви.

— Искаш ли да поговорим за това? — попита тя. — Какво се е случило?

— Ще поговорим. Още не. Предполагам, че трябваше да стигна дъното, преди да разбера, че нещо трябва да се промени. Това дъно беше полицейската килия и да знам, че нямам дом, където да се прибера.

— Нали беше отседнал при приятели преди това?

— Мислех, че са ми приятели — каза Гийом и махна косата от очите си. — Но не са били, не са били истински приятели. Просто познати, които изчезнаха, когато имах нужда от тях.

— Мислехме за теб през цялото време — заяви Серафин. — Мама и татко постоянно се надяваха, че ще се обадиш.

— Трябваше да го направя — каза той. — Но не можех да се изправя пред онова, което се случваше. Не можех да ги лъжа.

— Каза ли им какво се е случило с теб?

— Част от него. Те разбраха. Приеха го по-добре, отколкото си мислех.

— Това е добре.

— И ти имаш нещо, което трябва да им кажеш, нали? — попита той.

Серафин се стресна:

— Какво имаш предвид?

Той не би могъл да знае. Тя и Карла винаги са били толкова внимателни.

— Че си влюбена. И то не в някой фермер, за когото са си представяли, че ще се омъжиш.

— Как разбра? — попита Серафин, разтревожено.

Той се усмихна мило:

— Винаги съм подозирал, но не бях сигурен. Досега.

Тя чакаше нещо — да я отхвърли, да се отврати. Или да й се присмее, задето мисли, че е влюбена. Едно от многото неща, за които се беше приготвила.

— Тя сигурно е специална — каза Гийом. — Изглеждаш много по-щастлива напоследък.

— Така е — Серафин почувства облекчение. — И да, по-щастлива съм.

— Ще го приемат, да знаеш. Мама и татко — успокои я той. — Това може да отнеме известно време, но те те обичат. Ще трябва да свикнат с това.

— Мислиш ли?

— Да. Трябва да им кажеш.

Небрежният начин и разбиране, по който го прие Гийом, свали товара от раменете на Серафин. Той я обичаше заради човека, който е, а не заради това кого обича тя. Може би беше прав и родителите й щяха да сторят същото.

Кат държеше Лео за ръка, докато се приближаваха към вратата на детската градина. Тя се усмихна на другите майки с детските им колички и взе скутера на Лео.

— Да слушаш днес — каза Кат и се наведе да целуне Лео за довиждане. — Забавлявай се. Дядо ти ще те вземе днес следобед.

— Чао, мамо — тя разроши косата му и той влезе през вратата. От маратонките му проблясваха малки червени светлини.

На спирката тя потърси нещо за четене в чантата си, докато чакаше автобуса до колцентъра. Намери броя на списанието, който Чарли й беше дала да занесе на Лети. Отвори го и прегледа снимките на местата, които бяха посетили заедно с Чарли и Серафин.

Стигна до материала, написан от Чарли: тайната история. Искаше да го прочете на тишина и спокойствие. Докато го четеше, си представяше Лети.

… чайната преминава в ръцете на сегашната собственичка във финансово трудни времена, докато синът й е още малък, а съпругът й работи в чужбина. Когато вандали обират „Крайбрежната", собственичката трябва сама да поправи интериора и да намери мебели, за да смени откраднатите…

Представи си как Лети намира столове и маси, точно както тя трябваше да направи за собствения си апартамент, когато нямаха пари. И двете бяха имали своите предизвикателства в живота, взели решения, сторили им се най-добрите в момента, както и намерили начин да се примирят с последствията. Може би тъкмо затова Лети винаги е могла да разбере как се чувства Кат и каква подкрепа й е необходима. Може би сега беше времето тя да е подкрепа за Лети.