Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Адам сложи ръка върху нейната и я задържа. Тя го погледна. Сърцето й биеше силно в гърдите. Стори й се съвсем естествено той да е там.

— Гневи се — каза Адам. — И аз щях да съм бесен на твое място.

Сълзите й потекоха по-бързо. За пръв път тук с Адам, тя не изпитваше необходимост да бъде силна.

— Всичко ще бъде наред, Кат — каза той. — Ти ще се оправиш.

Чарли седеше с Юън в хола му, погледът му беше отнесен, а кафето в чашата, която държеше, вероятно отдавна беше изстинало. Предишната вечер двамата тъкмо излизаха, за да хапнат навън, когато Лети се обади. Тя искаше да говори с него и не, не можеше да почака.

Юън беше попитал толкова ли е важно. Резервацията в ресторанта трябва да се отмени, беше промърморил той, разочарован. С Чарли имаха толкова малко време заедно, така или иначе, а сега, заради това, щяха да изгубят цяла вечер. На Чарли й беше трудно да си мълчи, предвид онова, което знаеше. Но просто го окуражи да приеме молбата на майка си на сериозно и да отиде и да я види.

Новината за Лети, и Кат, и Юън беше едно от онези откровения, които идват от нищото, помисли си тя. Човек можеше да започне деня си с мисълта, че най-важното нещо е коя зърнена закуска ще избере сутринта, какви са заглавията във вестника или дали закъснява за работа с пет минути. И тя го беше преживявала, когато научи за Бен. Това не беше толкова сериозно, разбира се, но въпреки всичко само няколко думи бяха нужни, за да превърнат елементите на всекидневния живот в незначителни дреболии.

Сега за Юън и за Кат, двамата души, за които Чарли я беше грижа най-много, закуската, часовникът, заглавията във вестниците вече нямаше да са от значение. И вероятно дълго време щеше да е така.

— Знаех, че е имало дете — каза Юън бавно. — Знаех, че имам сестра някъде там. Но никога, нито за миг не съм си представял, че това е Кат.

Когато Юън се беше прибрал онази вечер, не искаше да говори. Сигурно беше разбрал, че Чарли знаеше. Лети трябва да му е обяснила, Чарли беше сигурна. Но когато си легна, просто помоли Чарли да го прегърне. Лежаха в леглото с преплетени крака, докато дъждът биеше в прозореца. И двамата мълчаха и дишаха равномерно в очакване на съня. Чарли беше устояла на желанието си да задава въпроси, както и на вродената си склонност да извлича всички подробности от сценария най-бързо и възможно най-пълно. Юън беше дал да се разбере, че има нужда най-вече от пространство, за да го асимилира. На сутринта обаче беше готов да говори.

— Мама ми разказа половината история, когато с татко се разделиха. Каза ми, че е дала момиченцето, защото не е дете на баща ми и тя не може да живее в лъжа. Предположих, че момичето беше израснало някъде другаде, а не тук в Скарбъро. Аз съм я познавал, Чарли. Тя живееше толкова близо до мен. Ние не бяхме приятели, но можехме да бъдем.

Чарли сложи ръка на рамото му и го погледна, за да покаже, че все още слуша.

— Чувствам се като идиот — каза Юън. — Като ги гледам двете, не знам как не съм разбрал? Ти каза, че виждаш мама в мен, но при тях двете е много по-очевидно, нали? Формата на лицата им. Веждите, начинът, по който грейват, когато са на път да кажат нещо, което мислят, че е смешно — усмивка трепна на устните му.

— Знам какво имаш предвид — каза Чарли. — И аз също го виждам сега. Но, разбира се, че не си идиот. Как може да си забелязал нещо, когато не си имал представа, че е възможно?

— Радвам се, че си тук — каза Юън и погали ръката й.

— Радвам се, че съм тук — каза Чарли. — Съжалявам, че… — тя потърси думите. — Е, съжалявам, че направих така, че това да се случи.

— Майка ми го е направила, не ти — той поклати глава. — Това е било неин избор. И тогава, и сега.

— Кат сигурно е много объркана — каза Чарли и се намръщи.

— Трябва да отидеш да я видиш.

— Знам. Ще ида. Отлагах го. Ще намина сега.

Чарли и Кат бяха в кухнята в апартамента й този следобед, докато Лео гледаше анимационни филми в другата стая.

— Значи сте излизали днес — Чарли видя мокрите анораци в коридора.

— Да, водих Лео в парка — гласът на Кат беше тих и равен, сякаш беше само наполовина там. Чарли я болеше да я вижда така апатична. — Имах нужда да си изчистя мислите. Предполагам, че Юън ти е казал всичко.

— Той ми каза какво са коментирали двамата с Лети, да. По отношение на вас… Кат, има нещо, което трябва да ти обясня — каза Чарли. — Искам да знаеш, че съм на твоя страна, напълно. Но аз съм част от причината Лети да говори с теб снощи.