Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Не искам да кажа добър в онзи смисъл… Искам да кажа, че си страхотен. Секси. По малко от всичко, което ми харесва.

Той се усмихна:

— Така е по-добре.

— Но никак не ми е лесно. Не беше много отдавна, когато планирах сватбата си с друг.

— Наистина ли? За Бога. Е, радвам се, че не продължаваш да го правиш.

— Аз също — каза тя. — Щеше да е огромна грешка. Но това, което се опитвам да кажа, е, че макар и да си мислех, че съм го преодоляла, може би все още не съм. Аз съм малко…

— Емоционално колеблива? — предложи Юън.

— Не бих се изразила точно така, но да…

— Е, не си единствената.

— Ти изглеждаш толкова спокоен.

— Не съм. Трудно ми е да се доверявам, да се обвързвам, всички тези неща. Изобщо не струвам по отношение на връзките.

— И какво… За какво изобщо говорим тогава?

— Защото когато те срещнах, осъзнах, че искам да се променя, да се опитам и да намеря начин да бъда по-добър в тези неща. И това бе толкова очевидно, че не можех да го игнорирам. Когато те е грижа за някого достатъчно, всичките ти възгледи за живота се преобръщат с главата надолу.

— И сега искаш да се лутаме в неизвестното, с цялото невежество на двама ни, взети заедно?

— Точно това искам — очите му се свиха в краищата и той се усмихна.

Чарли се пресегна и докосна наболата му буза, а той се наведе към ръката й и я целуна нежно. Тя се приближи и го целуна по устните.

— Добре — каза тя, когато се отдръпна отново. — Можем да го направим.

Юън я погали по косата и я придърпа близо до себе си, за да я целуне отново.

— Остани с мен тази вечер — каза той.

— Ти се върна! — извика Фло и се покатери в скута на Чарли на следващия ден. Тя уви ръце около врата на леля си и зарови глава в свивката на шията й.

— И ти ми липсваше, скъпа — каза Чарли. — Хубаво е да ви видя отново.

Чарли погледна в хола, където Пипа седеше на килимчето за игра с Грейси и Джейкъб, който размахваше някаква играчка пред лицето на бебето.

— Мама ми каза, че са те повишили — каза Фло. — Тя толкова се гордее с теб.

Чарли срещна погледа на Пипа.

— Много мило от нейна страна. Да, аз много се вълнувам за повишението.

— И ние имаме нещо ново — рече Фло. — Искаш ли да ти покажа?

— Не го казвай — каза Пипа. — Знам, че сигурно съм луда.

Заинтригувана, Чарли последва Фло, която я дръпна за ръката в кухнята.

Там, в ъгъла до вратата, седеше мърляв черен котарак със стърчаща козина и липсващо парче от дясното ухо. Винъс, руската синя, трепереше от страх в плюшената си кошница.

— Казва се Роджър — обяви гордо Фло. — Роджър, котаракът-пънкар.

Люк влезе в кухнята, облечен в дънки и риза с къси ръкави.

— Адам е виновен за всичко — усмихна се той. — Последното нещо, от което имаме нужда, както сама виждаш. Другата котка е ужасена.

— Ти го обичаш много — каза Пипа и прокара ръка около кръста на мъжа си. — Хванах го да си говори с Роджър онази вечер.

— Ето до това ме докара по-малкото работа — каза Люк. — Вместо да се закачам с колегите в заседателната зала цял ден, седя тук и си говоря с един бивш уличен котак.

— Оправила съм ти леглото в стаята за гости — обърна се Пипа към сестра си. — Искаш ли да ти помогнем с нещата? Пантата ти в колата ли е?

— Не, благодаря. Няма проблем. Ще отседна другаде тази вечер.

Пипа повдигна вежда.

— Добре, добре. Сложи чайника и ще ти разкажа всичко.

— Заповядай — каза Юън и подаде на Чарли чаша чай в леглото.

— Благодаря — тя дръпна завивката около себе си и го целуна. Устните му бяха топли и меки. Чувстваше се доволна и сигурна там — сякаш двамата съществуваха в балон, в който нищо не може да ги достигне.

— Сигурна ли си, че трябва да ходиш на работа днес?

— Опасявам се, че да — каза той, като седна на леглото до нея. — Колкото и да се изкушавам да остана, сме на изключително важен етап от проекта. Има купувач за ресторанта, но проблемът е, че иска да е завършен вчера, така че това означава да избързаме с крайния срок.

— На добър час — тя прокара ръка по неговата и усети топлината на кожата му. — Мислиш ли, че ще имаш време за обяд?

— Разбира се. Ще ти се обадя. Ти какво ще правиш днес?

— Имам да върна едни неща на майка ти в чайната, след което ще звънна на Кат да видя какво прави.

— Супер. Сигурен съм, че имате много да си приказвате.

— Надявам се не намекваш, че ще клюкарстваме.

— В никакъв случай. Слушай, трябва да бързам — той я целуна и я погали по косата леко. — До скоро.

Чарли се изкъпа и облече, след което извади папките, които Лети й беше дала, от чантата си, за да се увери, че е взела всичко.