Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Това е много съблазнително — каза Чарли.

— Винаги сте добре дошли — заяви Серафин.

Те се прегърнаха отново.

Серафин се качи по стълбите към стаята си. Къщата беше тиха — Адам и Зоуи сигурно все още бяха на кино. Двете с Кат почти бяха задрямали във влака на връщане, уморени от деня, в уютната тишина на компанията си.

Тя извади нещата от чантата си и ги сложи на малкото бюро.

Макет на червен лондонски автобус.

Карта за метрото.

Салфетки и пакетче захар от „Фортнъм и Мейсън“

Ретро чаена чаша на розови и жълти цветчета, увита в бяла хартия.

Старо издание на „Чаринг Крос Роуд 84“ с меки корици.

Черно-бяла картичка на „Бийтълс“, пресичащи пешеходната пътека пред студиото на „Аби роуд“.

Тя обърна картичката и написа:

Скъпа Карла,

Няколко сувенира от Лондон — да се върнем заедно някой ден.

С любов, Серафин

— Трябва ли да си ходиш? — попита Зоуи на закуска следващия ден. — Не може ли да останеш по-дълго, може би до Коледа?

Серафин се засмя.

— Ще ми бъде приятно. Но мисля, че семейството ми няма да одобри.

Тя погледна Зоуи през масата в кухнята — красиво младо момиче, мило и с богато въображение. Серафин се почувства благодарна, че за краткото време, през което се познаваха, Зоуи й се беше доверила и открила — бяха обсъдили чувствата, заради които отначало се беше държала така дръпнато. Приятелството им беше истинско и въпреки разликата във възрастта, в много отношения бяха равни — истинската устойчивост и понесеното от Зоуи страдание бяха помогнали на Серафин да види собствените си преживявания в перспектива.

— Ще ни липсваш — каза Адам. — Чувстваме те като част от нашето семейство.

— Вярно е — каза Зоуи. — Ще бъде странно без теб.

— Бяхте толкова мили, да ме посрещнете по този начин — каза Серафин. — Накарахте ме да се почувствам като у дома си.

— Ще бъде скучно без теб — каза Зоуи.

— Сигурна съм, че баща ти ще донесе вкъщи огромно куче или някое друго животно съвсем скоро — заяви Серафин. — Тогава ще забравиш съвсем за мен.

— Няма — каза Зоуи. — Като за начало, кучетата не са толкова добри в сладкарството.

— Надявам се, че ще продължиш да си учиш френския — рече Серафин. — Оставих ти тези книги и ще очаквам изчерпателни мнения. Ще ти изпращам имейлите си на френски.

— Добре, добре! — каза Зоуи с престорена въздишка. — Не мога да повярвам, че хем няма да си тук, хем пак ще ме тормозиш.

Серафин се засмя.

— Правя си труда да тормозя само най-способните си ученици — каза тя.

— Сигурно нямаш търпение да се върнеш към собствения си живот? — предположи Адам. — Вероятно има много хора, които са ти липсвали.

— Един-двама — отвърна тя с усмивка.

Серафин си мислеше за Карла и колко скоро дългото им чакане ще бъде възнаградено. Повече от всичко искаше да бъдат отново заедно.

Скъпа Карла,

Ще съм си у дома след седмица в петък. Можем да се срещнем и да поговорим в събота следобед — да те чакам ли пред пекарната в два? Умирам за боровинковия ти бриош още откакто пристигнах тук. Предполагам, че можеш да ми запазиш няколко от съботната партида и да ги хапнем с кафе на площада?

Липсваше ми толкова много и нямам търпение да чуя как си. Не знам какво ще стане с нас, но знам само, че имам толкова много да ти казвам. И знам, че когато отново съм с теб, ще се чувствам завършена.

С.

Скъпа Серафин,

Разбира се, че искам да се срещнем. Толкова съм развълнувана, че се прибираш, че едва мога да мисля за нещо друго. Освен за бриоша, който ще направя за нас.

Не искам да се крием повече. Не искам да живея в лъжа, при положение, че няма от какво да се срамуваме.

К.

Скъпа К.,

Права си. Напоследък много мислих за това. Като се прибера вкъщи, ще кажа на родителите си за нас, за теб. И ще им кажа колко съм щастлива.

С.

Кат разгледа снимките в телефона си от деня, който беше прекарала в Лондон с Чарли и Серафин — бяха вдигнали чашите си чай в наздравица в елегантната чайна на „Фортнъм и Мейсън“ на заден план.

Десет дни, а изглеждаше като сън. Беше се свързала със списанието във връзка с писането на още материали за тях, а Чарли беше обещала, че ще има работа през новата година, но плащанията й не можеха да чакат дотогава. Тази сутрин бе приела работа в колцентър в покрайнините на града — щеше да изкара достатъчно, за да покрие сметките.