Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Какво ще кажеш да те заведа на по питие, за да отпразнуваме повишението ти? — попита той.

Чарли поклати глава и сложи кафето настрана.

— Не… Няма начин — тя почувства прилив на енергия, когато осъзна, че думите бяха прозвучали точно по начина, по който искаше — ясно и категорично.

Лицето на Бен се помрачи.

— Защо не?

Чарли го погледна.

— Наистина ли питаш?

— Онова, което се случи… Е, това е минало-заминало, нали? — каза той. — Не искаш ли да продължим напред, да бъдем приятели? Ние работим заедно, в края на краищата.

Той изглеждаше толкова жалък, докато стоеше там сам и без да разбира защо тя отхвърля приятелството му. Ризата му беше евтина и синтетична и твърде плътно опъната върху гърдите му. Чарли се зачуди какво изобщо е виждала в него някога.

— Искам да продължим напред — каза Чарли спокойно. — Но не искам да бъдем приятели. Животът ми е безкрайно по-добър без теб в него.

Тя забеляза, че хората, които работеха на съседните бюра около нея, бяха замълчали и всички гледаха нея и Бен.

— Хайде — сниши глас Бен. — Бъди разумна, Чарли. Не бъди гаднярка.

— Не, ти си този, който трябва да бъде разумен, Бен. Ти ме взе за глупачка. Излъга ме, изневери ми, ти ме унижи. Имах достатъчно късмет да разбера какво е истинското приятелко — уважение, подкрепа, доброта. Не мисля, че ти изобщо си способен на тези неща.

Устата на Бен беше широко отворена.

— Държиш се грубо — промълви той едва-едва.

Джес наблюдаваше от вратата си с огромна усмивка на лицето, няколко други колеги на Чарли дискретно й вдигнаха палци окуражаващо.

Докато гледаше Бен, един малък, лутащ се мъж, който се опитва да намери начин да заличи провинението си чрез прошката й, тя усети вълна на облекчение. Беше избегнала брак с този човек. Болката, която беше изпитала, не беше от разбито сърце, а от дълбоко чувство на унижение и наранена гордост. Най-сетне можеше да го види такъв, какъвто е всъщност — жалък, безсъдържателен и повърхностен. Тя вече не се чувстваше обвързана с него по никакъв начин.

— Не, Бен. Ако бях груба, можех да кажа много повече, повярвай ми. Просто съм честна.

От: Серафин

До: Кат и Чарли

Re: ЛОНДОН. Нямам търпение да ви видя!

Здравейте,

Утре е денят!

Исках да кажа колко нямам нетърпение да се видим отново в Лондон, преди да замина — ще е перфектното сбогуване с Англия и с вас, мои мили приятелки.

Серафин

От: Кат

Здравейте, момичета!

Нямам търпение да ви видя и двете. Чарли, надявам се, че всичко е наред в офиса. Имаме толкова много да си приказваме.

Ще се видим на гарата в осем утре, Серафин.

К.

Чарли, Серафин и Кат прекосиха Грийн парк под свежото зимно слънце и си бъбреха радостно, докато вървяха към Странд.

— Лондон, точно както съм си го представяла — заяви Серафин, докато подминаваха опашките пред Кралската академия на изкуствата. — Искам да дойда тук още откакто бях малко момиче, след като гледах филма „Наистина любов“.

— О, и е също толкова романтичен — каза Чарли. — Точно такъв е животът ми! — тя се усмихна.

Серафин крачеше бодро покрай Риц и правеше снимки.

— Имам само още две седмици като турист и трябва да се възползвам от тях.

— Е, къде ще ни водиш, Чарли? Много си загадъчна за всичко — каза Кат.

— Стигнахме — Чарли посочи разкошната витрина на „Фортнъм и Мейсън“. — Един от най-добрите следобедни чайове в града.

Те влязоха вътре и Серафин погледна нетърпеливо към ръчно изработените шоколадови бонбони и масите, отрупани с фини лакомства и кутии от чай.

— Родителите ми биха се зарадвали на някои неща от тук — каза тя.

— Ще имаме време за пазар после — каза Чарли, — сега имаме много за наваксване.

Асансьорът се изкачи до върха на сградата, където се откри елегантна рецепция с висок таван. Бяха седнали до прозореца с гледка над високите сгради на централен Лондон. Чарли поръча на сервитьорката.

— Имам изненада за вас — каза тя и се наведе, за да вземе нещо от чантата си.

— Та-да! Топло-топло, още пари, току-що излязло от печат!

Тя извади копие на списанието, лъскаво и ярко, със снимка на чаена чаша отпред.

— Излязло е! — рече Кат доволно.

— Това са първите копия. На практика ги грабнах от ръцете на производствения ни директор, за да мога да ви ги донеса. Ще излезе по магазините следващата седмица.