Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Кат прелисти страниците и видя думите, които бяха написали с Чарли, до снимки на посетените от тях места.

— Изглежда красиво.

— Ето, виж — имената ви.

— А това ли е материалът, който ти написа? Историята на „Крайбрежната"? — попита Кат.

— Да, трябваше да я включа по някакъв начин, не би било редно да не го направя. Но не се притеснявай — не съм дала прекалено много информация, а и всичко е минало първо през Лети. Ето, имам и едно копие за нея.

— Толкова е… реално сега — каза Кат, като го държеше в ръцете си.

— А има и нещо друго, Кат. От списанието много харесаха начина ти на писане и биха искали да работят отново с теб. Ще си на свободна практика, така че не могат да гарантират постоянни доходи, но работата ще е интересна, когато я има. Навита ли си?

Кат не можеше да повярва на ушите си. Имаше възможност да печели пари, като прави онова, което обича — това вече не беше просто далечна мечта, а нещо, което й се случва в действителност.

— Да — усмивка се разля по лицето й. — Ти сериозно ли?

— Разбира се — каза Чарли. — Ти със сигурност се доказа.

— Това е невероятно — Кат беше почти вцепенена от изненада.

— Ти го заслужаваш — каза Чарли. — Ще се радваме да работиш за нас.

— Поздравления — рече Серафин и я прегърна приятелски.

— Благодаря — Кат сияеше. — Значи всичко върви добре в списанието?

— Да, връщам се към лондонския си живот — каза Чарли. — Доста съм ангажирана след повишението, но така ми харесва.

— Значи не съжаляваш, че се върна? — попита Кат невинно.

— Какво имаш предвид?

— Просто предчувствие — Кат сви рамене.

Гласът на Чарли стана малко по-хладен:

— Ако говориш за Юън — а аз знам, че е така — тогава съм напълно отдадена на решението си. Работя за това повишение в продължение на години.

— Щом казваш — каза Кат и двете със Серафин се спогледаха.

— Не се споглеждайте така. Няма да хвърля всичко това на боклука.

— Поддържате ли връзка?

— Да — каза Чарли, като си играеше с лъжицата. — Той ми изпрати имейл.

— А ти какво отговори? — очите на Серафин се оживиха.

— Все още не съм отговорила.

— Изглежда жалко всичко това да отиде на вятъра — каза Кат. — Можех да се закълна, че има между вас двамата се случва нещо специално.

— Вижте, не съм му отговорила, защото не знам какво да кажа — обясни Чарли, като свали малко защитата си. — Струва ми се по-лесно просто да не казвам нищо.

— Кой ще вземе последната ореховка? — попита Кат час по-късно. — Не бъдете толкова срамежливи.

— Ти я вземи — предложи Чарли. — Не мога да изям нищо повече.

— Ореховките са едно от малкото неща, които мога да занеса у дома. С удоволствие ще ти я оставя — заяви Серафин.

— Как е Лети? — попита Чарли.

— Добре е — отвърна Кат. — Ще помага на баща ми с Лео по-късно. Искаше да е сигурна, че ще дойда да се видим. Не че нямаше да дойда, де. Толкова е хубаво да имам почивен ден и да се отпусна с вас двете. Истинска почивка.

— Как са нещата, откакто ме няма?

— Добре са. С Лео се разбираме по нашия си начин. Страхотно е, че си го върнах, а и татко се прибра.

— Адам спомена, че те е видял онзи ден — каза Серафин.

— Не започвай…

— А, така значи — за мен може, за теб не може — засмя се Чарли.

— Ха, може би си права. Но при мен е по-сложно, имаме деца. Но във всеки случай беше много мило от негова страна да ни направи този подарък. На Лео страшно му хареса.

Чарли изпрати Серафин и Кат до гарата. Слънцето беше ниско в зимното небе. Бяха заобиколени от прибиращи се от работа пътници и хора с пазарски чанти.

— Какъв прекрасен ден — рече Серафин.

— Беше фантастично — съгласи се Кат. — Благодарим ти, Чарли.

— Не, аз ви благодаря — каза Чарли и сложи нежно ръка върху им. — Вие ми помогнахте, когато се нуждаех най-много. Нямаше да мога да съм до Пипа, ако нямах късмета вие да сте до мен. Изключително много се радвам, че се запознахме. Чувствам се благословена, че срещнах такива добри приятелки.

— Отнася се и за мен — пророни сълза Серафин. — Бях изгубена отначало. Мислех, че съм сторила огромна грешка, но вместо това се оказа, че е едно от най-добрите неща, които някога съм правила.

— О, вие двете — каза Кат и трите се прегърнаха. Тя се отдръпна и проговори въпреки буцата в гърлото си. — Откъде точно да започна? Чувствам се много по-силна, като знам, че имам вас.

— Ние винаги ще сме с теб — каза Серафин. — Дори и да не живеем на едно и също място. Защото предполагам, че това е сбогом, Чарли. Е, нека го наречем довиждане. Надявам се, че ще дойдете до Франция. И двете.