Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— И на мен. Благодаря.

— Ти ми благодариш? — попита той с лека усмивка на устните.

— Да — поясни тя. — Ти ме разведе наоколо, извежда ме.

— Звучи сякаш съм екскурзовод — каза той и сбърчи вежди объркан. — Чарли, аз те извеждах, защото те харесвам. Мислех, че е очевидно.

— Така е. Но… Ти знаеш, че се връщам в Лондон. Ние ще бъдем на километри един от друг.

— Значи не искаш дори да опиташ? — попита Юън унило.

— Не виждам как бихме могли да направим така, че да се получи — каза тя. За момент се почувства по-добре, като контролираше ситуацията и отрязваше нещата, преди да пострада отново.

Той пусна ръцете й. Близостта, която бяха подхранвали през последните няколко дни, усещането за заедност, което бяха изградили със смях и споделени истории, започна да изчезва.

— Значи това е краят тогава. Ако това искаш — каза той.

Стомахът й се стегна. Тя не искаше това. Изобщо. Не искаше това да е краят, да няма друг споделен момент с Юън. Но не знаеше как да го поправи, какво решение да предложи. Тя кимна.

— Да, това е, което искам. Мисля, че е по-лесно, ако просто си кажем сбогом, нали?

— Сбогом, тогава — каза Юън категорично. Той се обърна и се отдалечи.

Чарли го наблюдава как се връща обратно на партито, след което се обърна към морето и покри лицето си с ръце. „Ти си идиотка, Чарли" промърмори сама на себе си. Искаше й се да можеше да върне всяка дума, която беше казала току-що.

Петнадесет минути преди полунощ, стаята все още беше пълна с хора, но светлините и музиката спряха.

— О, не! — Кат чу гласа на Серафин в тъмнината.

— Сигурно са бушоните — каза Чарли от другата страна на стаята. — Някой вижда ли Лети?

— Трудно ми е да видя когото и да било — чу се мъжки глас.

— Мисля, че излезе до паркинга с една приятелка — каза друг.

Кат си спомни, че и преди е спирал токът в „Крайбрежната", когато са били с Лети. Кутията с бушоните беше на стената близо до стълбите към апартамента на Лети.

— Не се притеснявайте. Мисля, че знам как да го оправя — каза тя.

— Ето — Адам включи фенерчето на телефона си, — това трябва да помогне.

Те тръгнаха заедно през претъпканата стая в задната част на магазина. Адам напипа дръжката на вратата, после я отвори и пусна Кат към стълбището до апартамента на Лети. Коридорът беше тъмен, с изключение на лъча светлина от телефона.

Тя обърна фенерчето към стената и намери кутията, след което се помъчи да я отвори с една ръка, без да изпуска светлината.

— Дай на мен — каза Адам и се наведе към нея, за да отвори кутията.

Тя се изправи на пръсти и надникна вътре.

— Побързайте! — чу се вик от чайната.

— Трябва да е един от тези — промърмори Кат и щракна някакъв бушон.

— Онзи мисля — Адам посочи ключа.

Лицата им почти се допираха. Думите на Серафин иззвъняха в ума на Кат. Сега беше сигурна. И той чувстваше нещо към нея.

В тъмнината, чуваше дишането им и беше наясно с близостта на телата им. Тя тръгна към него и устните й намериха неговите. Те се целунаха, ръцете им се сляха, а устните им се движеха заедно, естествено. Сърцето на Кат запрепуска. Всичко това се чувстваше като да е съвсем в реда на нещата.

След това, в един миг, се прокраднаха съмнения. Тя не можеше да позволи това да се случи, не и сега. Имаше достатъчно катаклизми в живота й и беше длъжна да не допуска повече нито за себе си, нито за Лео.

Тя се отскубна от Адам, намери бушона, който той й беше посочил преди това, и го натисна.

Музиката започна отново и лампите в коридора светнаха. Тогава видя изражението му — стреснато и объркано заради начина, по който се дистанцира от него.

— Ти беше прав — каза тя тихо. — Този беше бушонът.

„Водата е майката на чая, чайникът — неговият баща, а огънят — учителят."

Китайска поговорка

— Ето една, която ще ти стане — каза Кат и подаде на Зоуи една малка бяла престилка от задната част на вратата в кухнята на Лети. Тя, Зоуи, Лети и Серафин се бяха събрали в кухнята на „Крайбрежната“ за урок по печене. Кат помогна на Зоуи да завърже връзките отзад.

— Е, исках да покажа на три от любимите си жени как да направят маделинките — заяви Серафин. Тя разопакова съставките върху кухненския плот. — Успях да намеря едни подходящи формички — добави тя. — Можете да използвате и чашки за мъфини, но стават много по-красиви, когато са с форма на мидички.

— Идеални са — каза Лети и включи фурната. — Юън каза, че кучето му е пристрастено към тях. Струва ми се ужасно тези страхотни сладки да се прахосват така, ако питате мен.