Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Значи сме три — заяви Серафин.

— Какво имаш там, Кат? — Юън заразглежда голямата торба, която носеше.

— Готови ли сте? — попита Кат и извади лентата с надпис от чантата и я разви, като държеше единия край, а Серафин другия.

Съшитите в синьо, сребристо и червено букви образуваха думите:

100 години „Крайбрежната чайна“!

От едната страна имаше апликация на чаена чаша на цветя, а от другата — парче торта.

— Ти ли направи това? — учуди се Юън. — Невероятно е.

— Много е красиво — съгласи се Серафин.

— Чарли — извика Юън, — ела да видиш това!

Чарли показа глава от кухнята, за да види.

— Леле! — възкликна тя, като изтри брашното от челото си. — Удивително е, Кат.

— Луда съм по шиенето — каза Кат смутено. — Ако е някакво извинение — тя извади цветята и малките вази, които беше приготвила за отделните маси.

В шест часа, когато поставките за сладкиши бяха пълни, чиниите отрупани и цялата украса завършена, Юън наля просеко за Серафин, Кат и Чарли.

— Наздраве! — каза Серафин. — Миг спокойствие.

— Наслади му се — каза Чарли. — Няма да продължи дълго.

— Най-после! — извика Юън, загледан във вратата на чайната. — Мислех, че никога няма да дойдеш.

Кат се обърна и видя Адам, който влизаше, облечен с бяла риза и ключове за кола все още в ръка. Когато очите им се срещнаха, тя усети прилив на адреналин да преминава през нея.

— Има две каси отзад, които трябва да се преместят — рече Юън на приятеля си. — Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се, идвам след минутка — отвърна той и погледна Кат.

— Здравей — каза Кат. — Нека позная: татко е такси?

— От първия път. Зоуи ще ходи на първото си гости с преспиване.

— Спомням си моето — Кат каза на Адам. — Това е ритуал. Приказки до късни часове, промъкване до долу за среднощно хапване. Обзалагам се, че е развълнувана.

— Преструва се, че не е, но я чух в стаята й по-рано как се кикотеше по телефона — Адам се усмихна. Той грееше, когато говореше за дъщеря си, и Кат се радваше да го види. Беше ясно, че са истински отбор — какъвто се надяваше, че ще бъдат с Лео винаги.

— Значи имаш свободна вечер? — попита тя.

— Да, а ти?

— И аз. Баща ми е с Лео.

— Жалко, че баща ти не можа да дойде.

— Наистина. Той обича партита. Но какво мога да кажа, той е светец — рече Кат.

Юън се приближи до тях.

— Нямаме чак толкова време — каза той. — Хайде.

— Разбира се, съжалявам — Адам отново погледна към Кат. — Ще се видим по-късно.

— Ще се видим после — каза Кат.

Докато слагаше сладкишите по масите, чу смеха на Адам от задната стая, където помагаше на Юън с касите. Чарли се появи до нея.

— Изглеждаш отнесена — каза Чарли през рамо.

— Така ли? — Кат се върна към реалността. — Предполагам, че бях за момент.

Един час по-късно се бяха събрали цял куп приятели на Лети и редовни посетители и всички се бяха скрили на различни места в чайната — Чарли, Серафин и Кат се бяха шмугнали зад щанда, а мъжете бяха заели ъгълчето под стълбите.

Кат подаде глава леко и надникна през прозореца. Забеляза Лети в далечината да приближава „Крайбрежната" с приятелката си.

— Всички ли са готови? — прошепна тя. — Почти е тук.

Когато Лети отвори входната врата, всички скочиха.

— Изненада! — извикаха те.

Лети, която стоеше с ръка на сърцето и с пребледняло лице, погледна нагоре към надписа на Кат и сълзи бликнаха от очите й.

— За Бога! — каза тя. — Това всичко за мен ли е?

— Да — каза Юън и пристъпи напред. — Тричките тук казаха, че е крайно време да го отбележим — той посочи Кат, Чарли и Серафин. — Така че всички тук се обединихме, за да ти кажем благодаря.

— Колко прекрасно! Изглежда красиво. Ще ви простя задето почти ми докарахте сърдечен удар.

От тълпата се чу смях.

Чарли й подаде чаша шампанско.:

— Заповядай, Лети. Това би трябвало да спомогне за облекчаване на шока. Сега ела и се присъедини към партито.

Вечерта приятелите си говореха и хапваха от домашно приготвените сладкиши, като си обменяха спомени за чайната през годините. Чарли и Лети отидоха в кухнята да донесат следващата партида кифлички и се възползваха от възможността да си поговорят на сравнително спокойствие.

— Много мило от страна на вас трите да организирате това — каза Лети на Чарли. — Наистина прекрасна вечер.

— Беше удоволствие — каза Чарли. — „Крайбрежната“ е много специално място.

— Знаеш ли, именно клиентите го правят такова — отвърна Лети. — Има дни, в които се чувствам така, сякаш никога няма да успея да свърша всичко, което трябва да се свърши. Сладкишите не се надигат, имам цяла планина от документи… — тя поклати глава. — Но след това има дни, когато хора като вас трите идват и тогава съм сигурна, че имам най-добрата работа на света.