Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Тя отдели роклята и обувките на една страна, за да не ги прибере случайно в куфара си и след това набра номера на Джес.

— Здравей, Джес — тя държеше мобилния си между ухото и рамото си, докато сгъваше останалите си дрехи в същото време. — Само да кажа, че ще се върна в офиса в понеделник, както се договорихме.

— Добре. Трябва да призная, че не знам как си го направила, но изглежда този брой на списанието ще е силен.

— Благодаря — тя усети вълна на облекчение от думите на шефката си. Сети се за Кат и Серафин и се усмихна. — Имах добър екип.

— Със сигурност.

— Дизайнът на корицата готов ли е вече?

— Да, вече е на бюрото ти за проверка. Що се отнася до вътрешното оформление все още липсва материал.

— Мислех аз да напиша нещо — колона за историята на една чайна, доста специална. Мисля, че нашите читатели ще се радват на този контекст.

— Хубаво. Само че трябва да е готово до понеделник. И, Чарли…

— Да?

— Не се мотай много по магистралата, а? Ние чакахме достатъчно дълго.

Чарли затвори и хвърли телефона си на леглото. Като оставим работата настрана, сега, когато Пипа и Люк изграждаха мостове помежду си и Люк беше приел да се върне в къщата, това беше точният момент за нея да се прибере вкъщи — или поне така си казваше.

Тя стана и започна да опакова някои от нещата на тоалетката. Спря за миг и погледна отражението си в огледалото. Гънките на челото й се бяха загладили и имаше цвят на бузите си. Може би има общо с морския въздух, помисли си тя.

Пипа подаде глава през вратата на спалнята за гости.

— Опаковаш ли вече? — попита тя.

— Защо, мъчно ли ще ти е, че си отивам?

— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но ще ми е мъчно — рече Пипа и се облегна на рамката на вратата. — Честно, не си толкова лоша сестра.

Чарли се обърна в очакване на саркастична усмивка и подигравателен коментар. Но нямаше нищо такова.

— Наистина — каза Пипа спокойно.

Чарли погледна сестра си и осъзна, че нещата се бяха променили. Помежду им вече цареше мир. Те вече не се конкурираха.

— Хареса ми тук — каза Чарли. — Беше хубаво да прекарам известно време с децата. И с теб. Но усещам, че е време да си тръгвам, защото имам чувството, че нещата ще се наредят за вас.

— Наистина ли? — в очите на Пипа имаше несигурност.

— Всичко дотук свърши за теб и Люк, нали?

— Притеснена съм — Пипа наклони глава. — Не е ли странно? Да съм притеснена, че мъжът, за когото съм омъжена, ще се върне в нашата къща, обратно в нашата спалня. Защото трябва да съумеем да накараме нещата да потръгнат този път, Чарли.

— Ще стане — Чарли остави тоалетната си чанта и направи няколко крачки към сестра си. Тя протегна ръце, за да я прегърне.

Пипа отпусна глава нежно на рамото на Чарли и остана така, спокойно, за момент. Чарли погали меката й коса.

— Боже, наистина се надявам, че ще е така — каза тихо Пипа.

В събота вечер, в нощта на партито, Кат наближи „Крайбрежната“ с чувство на очакване. Баща й беше у тях с Лео и тя се беше възползвала от възможността да се приготви, както подобава — сложи грим и облече роклята, която Серафин й беше дала. Сети се за последния си разговор с Адам и че той също ще е там. Сякаш беше минал цял живот — беше толкова ангажирана с притесненията около Джейк и Лео — но сега се чудеше какво ли би било да го види отново.

— Здравей! — извика Серафин, която стоеше до входната врата на чайната, а русата й коса беше вързана на конска опашка.

— Здравей — отговори Кат и помаха в отговор.

— Еха! Я се виж! — каза Серафин и я прегърна за поздрав.

— Благодаря — каза Кат. — Реших, че това е добра възможност да я облека — тя посочи роклята.

— Страхотна е — каза Серафин с усмивка.

— Чисто ли е? — попита Кат и надникна през рамото на приятелката си и в чайната.

— Да. Лети е с нейната приятелка Сю и можем да подготвим всичко спокойно.

— Отлично — каза Кат.

— Виж — Серафин развълнувано извади голяма кутия от чантата си и даде на Кат да хвърли поглед отвътре. — Направих викториански пандишпан. Истинска английска торта. И малко палачинки с чаени сладки. Какво мислиш?

— Мирише невероятно. Гордеем се с теб — усмихна се Кат. — аз донесох ягодови тарталети.

Отвътре „Крайбрежната“ блещукаше с бели приказни светени, нанизани горе по гредите и по тезгяха.

— Здравейте — каза Юън от стереото в далечния ъгъл на стаята. — Тъкмо сортирам музиката. Чарли е отзад, слага кифлички във фурната. Обзела я е готварска треска.