Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Започваше да се чуди дали е възможно нещо да се случи между тях — че може би тя би могла да започне да се отпуска,

— Мислех си дали не можем да работим като екип този път — каза Юън, като подаваше билета на човека с лодките и водните колела. — Което, разбира се, е моят начин да кажа, че не искам да изгубя отново от теб след онова, което се случи на фара.

Той се качи в лодка с гребла и протегна ръка, за да й помогне да се присъедини към него. Тя я хвана и се качи до него. При допира на кожата им Чарли усети порив да бъде по-близо до него.

— Водата не е точно моята естествена среда — каза тя безгрижно. — Имаш добри шансове да спечелиш.

Те гребяха заедно, а слънчевата светлина на свежия есенен ден трепкаше по водата.

— Прекрасно е тук.

— Нали? — съгласи се Юън. — Само че това трябва да е релаксиращо занимание. Между другото, не е нужно да се престараваш с гребането, иначе ще се въртим в кръг — засмя се той.

— О! — Чарли отпусна греблото. — Съжалявам, не осъзнавах.!

Когато минаха покрай острова, Чарли видя голямата японска пагода.

— Хайде да отидем там — Юън посочи една част на острова, където дърветата бяха по-нагъсто и храстите стигаха чак до водата.

Дървената лодка се бутна в острова.

— Защо имам чувството, че ме водиш някъде, където не е редно да сме? — попита Чарли.

Той завърза лодката на един клон и й подаде ръка, за да й помогне.

— Всичко ще е наред — каза той. — Довери ми се.

Той я поведе за ръка до една полянка, изцяло скрита от останалата част на парка. Имаше одеяло за пикник с бутилка шампанско и кошница до него.

— Ти ли направи всичко това? — попита Чарли и се обърна изумена към него.

Той вдигна рамене:

— Ела и седни.

Тя седна на одеялото и той отвори бутилката шампанско и наля в две чаши.

— Знам, че си тръгваш скоро — каза той, — но докато си тук, искам да се възползвам максимално от времето ни заедно. Като приятели, ако това е, което искаш.

— Като приятели? — попита Чарли невинно.

— Разбира се — каза той.

Тя отпи от чашата с шампанско и го погледна право в очите.

— Само че… Като приятели би било загуба на всичко това, не мислиш ли?

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха. Чарли се усмихна, след което докосна ръката му и го целуна нежно. Там, на поляната, с топлината на кожата му и нежността в целувката му, тя се отдаде напълно, а съмненията й затихнаха.

Серафин затвори учебниците, по които учеха със Зоуи, и ги плъзна по масата към нея.

— Е, това е за днес. Произношението ти става много добро, Зоуи. Впечатлена съм.

— Merci — отвърна Зоуи игриво. — Благодаря.

Напоследък Серафин нямаше търпение да прекарва време със Зоуи. Невинаги беше лесно, а имаше и моменти, когато Зоуи учеше с нежелание, но щом това отминеше и Зоуи навлезеше в урока, цялото усилие си заслужаваше.

— Само още едно нещо — каза Серафин. — Написа ли домашното, което ти дадох?

Серафин се подготви за извинение, но вместо това Зоуи извади грижливо написана разпечатка:

— Ето.

Серафин я взе от нея с усмивка.

— Как ти се стори? Лесно?

— Трябваше да използвам речник за някои от думите, така че не съм сигурна дали е вярно.

— Няма проблем, това е част от обучението — успокои я Серафин.

— Предполагам, че не ми се стори лесно, но не заради френския.

— Защо тогава? — попита Серафин.

— Защото става дума за нещо близко до сърцето ми.

Същата вечер Серафин се качи в леглото си по пижама и се обади на Карла по „Скайп“.

— Привет! — каза Карла. Тъмната й коса беше прибрана на кок и носеше бяла тениска. Нямаше грим, с изключение на малко спирала.

Серафин веднага се оживи.

— Здравей — каза тя. — Как вървят нещата?

— Добре — рече Карла. — По-добре, след като те видях. Беше дълга седмица и все още не съм свикнала да ставам рано.

— Какво ново в пекарната тази седмица?

— Опитах рецептата за кифличките, която ми прати, и направих малко ягодов конфитюр за тях. Добре вървят. Едно или две мрънкания, че не ядем толкова много „ pain au chocolat “, както обикновено, но като цяло мисля, че английската ни седмица мина успешно.

— Ще кажа на Лети — заяви Серафин. — Ще се радва да го чуе.

— Явно си намерила добри приятели там — рече топло Карла.

— Да, така е — отговори Серафин, като се замисли от какво значение беше за нея, че срещна хора, които наистина я разбират. — Извадих късмет.

— А как вървят плановете за партито?

— Ще се получи добре. Вече много неща сме организирали. И имаме много сладкиши.