Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Лети поклати глава:

— Това не е редно. Изобщо не е редно.

— Това е нелепо, очевидно. Той никога няма да получи попечителство — добави Чарли.

— Как може да си толкова сигурна? — попита Кат.

— Съдилищата биха отсъдили в полза на майката — каза Чарли. — И отгоре на това Лео е бил щастлив тук с теб, откакто e роден.

— Всеки, който ви познава, ще гарантира това — каза Лета кимайки енергично.

— Помисли си за това. Кат, какво основание има Джейк да твърди, че той би бил по-добър родител? — заяви Чарли.

— Имаш право — каза Кат. — Той дори не е виждал Лео толкова често — посещенията му винаги са били доста хаотични.

— Освен това не ми ли каза, че дори не може да ви осигури финансова подкрепа напоследък? — попита Лети.

Кат кимна.

— Ами ето ти — каза Чарли успокоително. — Това няма да помогне в неговия случай.

— Но има… други неща, които може да каже — допусна Кат, като се почувства зле само при мисълта за нещата, които той може да спомене. Но тя знаеше, че не може да си позволи да пренебрегне тази възможност.

— Като например? — попита Чарли.

— След като Лео се роди аз бях много зле известно време. Лети, ти си спомняш — каза Кат и погледна към нея.

— Беше ти трудно в началото, както на много други майки им е трудно — каза Лети тихо. — Не е лесно, особено в началото, а ми се стори, че Джейк не ти беше особена подкрепа, не и колкото можеше да бъде.

— Не можех да си обясня — каза Кат. — Не знам дали бях в депресия или каквото и да е, но всичко изглеждаше толкова трудно.

Заболя я при спомена. Единственото, което можеше да мисли сега, бе колко много искаше да прегърне Лео отново, да си го върне при себе си. Но имаше моменти в онези ранни седмици и месеци, когато й се струваше, че част от нея е изчезнала. Дните, прекарани в родилното отделение, безлична в синята си нощница, с бебето до нея, за което беше мислела, че ще изпълни сърцето й с радост, а въпреки това като че ли в онзи момент то не беше нищо повече от един малък, сбръчкан, зависим от нея непознат. Джейк минаваше по болничния коридор и изпращаше съобщения по телефона. На Кат й се струваше сякаш ги избягва.

— У дома, когато Лео плачеше, понякога трябваше да се насиля, за да не изляза от апартамента и да избягам — Кат си припомни звука и как се отразяваше от стените и рикошираше във всяка една нейна клетка. Джейк излизаше вечер, когато плачът беше най-ужасен, тя започваше да се чуди дали не беше направила ужасна грешка. — Продължих, но имаше дни, в които можех единствено да стана от леглото. Опитах да кажа на Джейк как се чувствам, но това сякаш само да го накара да се отдалечи още повече. Трябваше да говоря с някого за това, затова дойдох тук, за да говоря с Лети — тя погледна към Лети, която й кимна да продължи, — и ние отидохме заедно до личния лекар. Той ми предписа антидепресанти. Не знам дали ми помогнаха, или не. Но с времето връзката с Лео се усилни нещата станаха по-лесни. За Джейк обаче хапчетата бяха потвърждение, че нещо не е наред с мен. Мисля, че това остана в съзнанието му.

— Звучи като да ти е било много трудно — каза Чарли. — Прави ти чест, че си успяла да излезеш от това по-силна — тя се протегна, за да хване ръката на Кат. — Да се чувстваш тъжен или депресиран не е признак за провал. А ти си го преодоляла. Що се отнася до Джейк, не виждам нещо от случилото се тогава да му е от полза в съда.

— Не съм толкова сигурна. Преди, когато сме се карали, вадеше тези неща от миналото. Той може да намери начин да използва.

Чарли поклати глава:

— Знам, че никога не съм срещала човека, но трябва да кажа, че не изпитвам особено топли чувства към този Джейк. Той е трябвало да е до теб, да ти помага, а вместо това те съди, че ти е било трудно?

Кат сви рамене.

— Не го правех на въпрос тогава. Бях твърде заета да се съсредоточа върху възможно най-доброто отглеждане на Лео. Може би трябваше да се разделим по-рано.

— Той не трябва да прави това с теб — каза Лети, седнала срещу Кат с намръщено лице. — Не че се застъпвам за него, но си мислех, че е по-разумен.

— Аз също — каза Кат. — Но онова, което ме притеснява, е, че той казва, че родителите му го подкрепят за това. Според думите му, единствената му грижа е най-доброто за Лео, а тримата са забелязали, че Лео не е щастлив. Ако родителите му се чувстват по същия начин, може би има нещо вярно.

— Ако Лео е разстроен, те трябва да говорят с теб конструктивно, не да се държат по този начин — заяви Серафин. — Звучи като да знаят, че си добра майка.