Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Хей, ти не ми даде шанс! — запротестира той, като затича, за да я настигне. Багел излая от вълнение и хукна редом с тях.

Тя чу стъпките на Юън, който бързо набираше скорост. Погледна назад и видя, че е само на метър и нещо след нея. Чарли събра сили и се затича по-бързо, без да изпуска фара от поглед, докато маратонките й натискаха дървените дъски. Тя продължи да набира скорост, щом наближи кея.

— Мислех, че имаш предвид приятелско надбягване — каза той, като я изпревари. Той се обърна и се затича назад, като отметна косата от очите си.

Щом Юън се забави, тя сграбчи възможността и се втурна по-бързо, за да стигне фара миг пред него. Пипна стената и се преви на две, за да си поеме дъх.

Той я настигна секунди по-късно със задъхания Багел отстрани.

— Приятелско надбягване? — попита Чарли с усмивка. — Това само показва, че не ме познаваш изобщо.

Чарли се облегна на дивана във фоайето на Юън, докато отпиваше от чашата си с пресен портокалов сок.

— Обичаш ли яйца по флорентински? — попита Юън. — Мисля, че сме ги заслужили.

— Звучи вкусно.

Той извади съставките от хладилника и Чарли се обърна леко на седалката си, така че да може да си говори с него в кухненския бокс.

— Приятно място имаш тук.

— Благодаря. Нанесох се едва преди няколко месеца, но е страхотно най-накрая да си имам собствено място.

— След…?

Юън се усмихна:

— Делях апартамент с приятели през последните няколко години. Защо питаш?

— Няма причина — тя сви рамене.

Чарли го наблюдаваше, докато работеше в кухнята. Чувстваше се изненадващо удобно в дома му.

— Заповядай — Юън донесе чиния на Чарли няколко ми по-късно и я остави на масата пред нея.

Тя отхапа една голяма хапка от мъфина и яйцата:

— Много добър сос Холандес.

— Благодаря. Постарах се.

Багел седна до Чарли и сложи глава в скута й.

— Мисля, че иска от закуската ми — тя го потупа нежно по носа. — Няма начин, приятел.

Той изскимтя и легна.

— Никак не е капризен на храна.

— Значи това определено ще отиде на вятъра, ако му дам. Как върви изпитателният срок?

— Мисля, че свикнахме един с друг — Юън се ухили. — Свикнах да се навърта наоколо.

Чарли кимна и погали кучето.

— Това е добре. Радвам се да го чуя.

— Като че ли имаше причина да се срещнем — каза Юън. Чарли вдигна поглед, стресната от казаното. Наистина го мислеше? Когато очите им се срещнаха, блесна искрата й химия помежду им, но усмивката му я разсея:

— Аз и Багел, имам предвид — поясни Юън.

— Да — каза Чарли с усмивка. Разбира се.

Здравейте, Чарли, Серафин — имате ли време за чай?

Нещо се случи. Трябва да поговорим.

Кат

Кат тръгна към „Крайбрежната“ като се надяваше, че мястото ще е все още спокойно толкова рано сутринта. Вълните, които се разбиваха върху пясъка, изглеждаха по-силни днес, абразивни дори, а вятърът жулеше лицето й. След телефонния разговор с Джейк в четвъртък вечер почти не беше спала спокойно, тъй като си припомняше отново и отново какво бяха говорили, докато лежеше в леглото. Предишния ден се беше опитала да се разсее, като се фокусира върху проучванията и пробва да не си мисли най-лошото, но сега умът й беше зает единствено с мисълта как да отиде до Шотландия и да си вземе Лео обратно.

Лети й отвори вратата. Беше прибрала сивата си коса с шнола.

— Кат, какво не е наред? Добре ли си?

— Била съм и по-добре — тя остави Лети да я въведе вътре, но обичайният успокояващ ефект; когато влезе през вратата на „Крайбрежната“, липсваше днес. Адреналинът все още циркулираше в тялото й и тя не можеше да се успокои.

— Ела и седни — каза Лети с набръчкано от безпокойство чело като сложи успокоително ръка на рамото на Кат. — Чарли и Серафин вече са тук. Дойдоха веднага след като са получили съобщението ти.

Тя погледна към обичайната им маса и видя милите изражения по лицата на приятелките си.

Лети наля на Кат чаша чай и й я подаде, но тя само поклати глава и седна.

— Какво се е случило? — попита Чарли.

— Става дума за Джейк — каза Кат и очите й се насълзиха. — Той иска Лео.

— Какво искаш да кажеш, как така го иска? — попита Чарли.

— Обади ми се в четвъртък след като се върнах от вечеря с вас, Серафин. Каза, че иска пълно попечителство. Че Лео ще е по-добре с него — гласът на Кат стана дрезгав, докато говореше. Щом го изрече на глас, заплахата й се стори много по-реална.

— Това е ужасно! — Серафин сложи ръка на рамото на Кат. — Много съжалявам!