Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Юън обхвана лицето й с една ръка и прокара палец леко над устните й, а тя инстинктивно покри ръката му със своята. Взря се в сините му очи и усети близост. Вълнение. Но когато той се наведе да я целуне, вълнението бързо се примеси с нещо не толкова удобно — паника.

Какво правеше тя? Как си беше помислила, че е готова за това?

Тя замръзна и той веднага го усети, преди устните им да се бяха докоснали.

— Трябва да съм разбрал напълно погрешно нещата — каза той тихо и се отдръпна назад. — Съжалявам.

— Не си — тя поклати глава. — Исках, но…

Тя търсеше думи, за да обясни какво чувства. Че го иска до болка. Но въпреки това нещо й пречеше.

— Не е нужно да обясняваш. Виж, дай да забравим, че дори се е случило — той й се усмихна мило. — Защо да не ти покажа и останалото?

— Да, хайде — каза тя с отпаднал глас.

Беше объркала всичко. Изпусна момента. И вината за това беше единствено нейна — и на глупавите стени, който си беше изградила.

— В „Медения чайник" беше прекрасно, нали? — попита Кат Серафин и пъхна крака под тялото си на леглото.

— Да, много ми харесаха малките детайли — искрящо белите покривки, онези красиви сребърни прибори, както и шахматната торта. Как й беше името?

— Батенберг — Кат се усмихна. — Никой не може да устои на добра торта Батенберг.

Серафин и Кат бяха прекарали деня на брега, като се отбиваха в чайните от списъка, който бяха направили с Чарли. Вече привечер, те бяха в стаята на Серафин, уморени, но все още пълни с впечатления от новопосетените места и пишеха бележките си.

— На мен най-много ми хареса „Заливчето“ — каза Серафин.

— Да, а пътят пеша през скалите до него го направи още по-специално. Събуди ни апетита за кифлички, нали?

— Можех да ги изям и четирите! Онова прясно приготвено сладко от ягоди беше направо неземно.

— Беше невероятно.

— И интериорът беше направен с голямо въображение — с онези претапицирани шезлонги и старинни дивани.

Кат започна да пише отново. Би могла да си спомни кифличките и дизайна и след няколко седмици — даже може би и месец — но най-вече щеше да помни онова, което си бяха говорили със Серафин. Беше непринуден разговор, докато вървяха по брега, а вятърът духаше в косите им преди най-накрая да седнат и да се насладят на горещия чай. Смяха се и си споделяха значими неща. Кат се чувстваше привилегирована, че Серафин говори открито с нея за Карла — каза й, че през последните няколко дни са се чували по телефона и са започнали да възстановяват връзката, която са имали във Франция. Промяната у Серафин си личеше — сякаш облак се беше вдигнали сега очите й грееха, а лицето й се беше отпуснало и естествената му красота се виждаше.

Когато свършиха с рецензиите, Серафин се изправи и отиде до гардероба си.

— Кат, мислех си — сещаш ли се за онази рокля, която видя онзи ден в Уитби?

— Невероятно скъпата? — попита Кат. — Това ми харесва на зяпането по витрините, че няма бюджет.

— Да. Имам нещо подобно, което мисля, че ще ти стане. С теб май сме един размер.

Тя прерови закачалките в гардероба и извади ретророкля, черна, на хавайски цветя.

— Как ти се струва?

— Красива е — каза Кат, като докосна плата.

— Хайде, пробвай я — рече Серафин.

— Не, честно, няма нужда — Кат поклати глава.

— Сериозно — настоя Серафин. — Просто я пробвай да видим как ще ти стои.

— Но тя е твоя — каза Кат смутено. Може би не трябваше да споменава пред Серафин колко рядко си купува нови неща.

— Никога не съм я носила. Няма и да я облека.

— Добре — каза тя. — Щом си абсолютно сигурна.

Кат свали тениската си и облече роклята върху клина. Серафин вдигна ципа и двете се загледаха в огледалото.

— Еха! — възкликна Серафин. — Изглеждаш зашеметяващо.

— Става ми, нали? — тя се усмихна и се завъртя, за да види как й стои роклята отзад.

— Става ти идеално. Все едно за теб е шита. Подарявам ти я.

— Ти сериозно ли?

— Абсолютно. Никога не ми се е струвала подходяща за мен, дори не знам защо я взех.

— Това е много мило. Благодаря.

Някой почука на вратата на спалнята и Кат се стресна.

— Само секунда — извика Серафин и закопча ципа на роклята докрай. — Да отворя ли? — попита тя Кат.

Тя кимна.

— Влез — заяви Серафин.

Адам отвори вратата, облечен в дънки и сив кашмирен пуловер. Той замълча за миг, щом видя Кат и очите им се срещнаха. Кат се притесни от начина, по който изглеждаше, и съжали, че не беше със собствените си дрехи.