Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— И аз така. Харесва ми да правя лесни ястия, с пресни съставки, нищо претенциозно, но все пак храна, която е добра за душата, предполагам. И разбира се, обичам да ям навън. Замисляла ли си се за друга професия — да управляваш собствен ресторант, вместо да пишеш рецензии?

Тя направи пауза, преди да отговори. Истината беше, че й бе хрумвало преди година и нещо. Когато посещаваше ресторанти, често обмисляше идеи — какво би направила, ако имаше свое място, как би изглеждало менюто, което би съставила. Но никога не го беше казвала на глас преди.

— Да. Мислила съм за това много.

— Какво те спира?

— О, не е толкова лесно — тя поклати глава и се усмихна. — Не бих могла да го направя. Просто неосъществима мечта.

Ставаше въпрос за парите, които ще трябва да вложи, вълчия свят на градските ресторанти и след това, разбира се, факта, че няма никакъв опит в ръководенето на бизнес.

— За къде сме без мечти? — каза Юън с усмивка. — Не ми приличаш на човек, който се отказва, само защото няма да е лесно.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита тя.

— Че изглеждаш решена, амбициозна. Възхищавам се на това — той я погледна и задържа погледа си за момент. Тръпка на очакване премина през гръбнака й.

— Благодаря — каза тя. — Струва ми се.

Малко след десет Чарли и Юън излязоха от ресторанта в хладната есенна нощ. Тя се чувстваше приятно заситена от храната и компанията. Имайки предвид, че това й беше първата среща след раздялата с Бен, всичко мина изненадващо гладко.

— Колата ще трябва да пренощува тук — каза Чарли. — Това вино беше твърде хубаво.

— Доста добре влиза, нали? — той се усмихна дяволито.

— Ти ми влияеш лошо — тя поклати глава игриво.

— Не си спомням да ти е трябвало много убеждаване — Юън се засмя. — Значи да повикаме такси?

— Да — каза тя. — Но да не бързаме. Да се поразходим.

Виното я беше отпуснало и леко замаяло и малко свеж въздух щеше да й се отрази добре. Освен това й беше приятно да си говори с Юън. Нямаше причина да бързат.

— Доста е студено — сигурна ли си, че не искаш да отидем някъде — в някой бар или нещо такова?

Чарли погледна към залива и видя старото кино на ъгъла. Усмивката пропълзя по лицето й.

— Ти нямаш ли ключове от онова място?

— Ами… — той присви очи. — Какво точно имаш предвид?

— Да ме разведеш наоколо? — каза шеговито Чарли. — Да видя как изглежда отвътре?

— Не мога — Юън поклати глава. — Това е строителна площадка. Не мога да те заведа по това време на нощта.

— О, хайде — сръга го тя. — Моля те!

Той изглеждаше на ръба да й откаже отново.

— Моля теееееееее! — след като идеята й беше хрумнала, като че ли нямаше да се откаже от нея. Беше в настроение за приключение.

— Винаги ли получаваш онова, което поискаш силно?

Тя се засмя:

— Понякога.

— Добре, добре — съгласи се той с неохота.

Те изминаха пресечката и ръката му намери тази на Чарли съвсем естествено. Имаше тръпка при допира му но в същото време топлината на кожата му срещу нейната я караше да се отпусне. Чувстваше се спокойна с него. Стигнаха до сградата и той се обърна, за да й прошепне инструкция:

— Сега ме следвай внимателно.

— Добре, добре, г-н Здраве и безопасност — пошегува се тя.

Той отключи сградата и двамата влязоха. Той й сложи жълта каска и взе една за себе си.

— Чувствам се като Строителя Боб с това — тя потупа каската.

— Не я сваляй — каза той строго.

— Да, сър! Е, какъв е планът, какво ще правиш тук? — тя се взираше в интериора на сградата.

— Тази стена ще я съборим и ще построим зона със стъклен покрив тук.

— Супер — Чарли погледна нагоре. — Можем ли да се качим горе?

Юън се намръщи:

— Не бива.

Тя вдигна вежди.

Той въздъхна:

— Но така или иначе не би трябвало да сме тук изобщо. Хайде тогава.

Той я поведе нагоре по стълбището към куполен покрив с малки прозорци.

— Красиво е тук — тя се загледа в белите светлини на града и залива до него. От тук изглеждаше така, сякаш улиците са покрити с малки куклени къщи.

— Гледката е прекрасна, нали? — каза Юън, загледан в нея. Този купол беше едно от нещата, които ме накараха да искам да участвам в проекта. Ще го запазим и ще го направим по-функционален.

— Хубава обстановка за коктейли — каза тя, като се оглед наоколо.

— Доверявам се на твоя нюх — пошегува се той.

— Просто се опитвам да ти помогна с плана — каза тя.

Тя се обърна към Юън и ръката й се отърка в неговата. При допира на кожата им, тя усети прилив на привличане.