Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Да — добави Кат и побутна Серафин. — А сега се заеми с щастието си, за Бога! Не губи повече време да се чувстваш зле за това.

— Не си ли променихте мнението за мен сега, когато знаете? — попита Серафин.

Чарли и Кат поклатиха глави.

— Не, разбира се — каза Кат.

Бавно, Серафин започна да се усмихва.

Чарли чу почукване на вратата и се втурна да отговори, преди Пипа да може да стигне дотам. Беше казала на сестра си, че отива да види Кат — нямаше да понесе всичките въпроси. Беше достатъчно трудно да изключи гласовете в собствената си глава. Докато се приготвяше същата вечер — облече червен топ и черни тесни дънки — се вълнуваше, че ще види Юън отново. Съзнанието й чертаеше най-различни възможности.

Но тогава се появиха и съмненията — не беше излизала на среща с никого след Бен. Беше ли готова изобщо?

— Здравей — каза Юън, който стоеше на прага с риза и кожено яке и усмивка на лицето. — Това беше бързо.

— Не се мотая много — каза тя, а пулсът й се ускори, щом го видя. Той изглеждаше още по-красив, отколкото го помнеше. — Ще тръгваме ли?

— Разбира се. Спрял съм малко над пътя. Въпреки че вече се чудя как мога да се конкурирам с това — колата на сестра ти ли е? — той посочи MG-то й.

— Не, моята е — каза тя.

— Супер — рече той и кимна. — Вече съм малко притеснен как ще се качиш в стария ми фиат.

— Не че ми пречи да се возя във фиат, обаче искаш ли да покараш моята?

— Сериозно ли? — очите му светнаха.

— Разбира се, защо не?

— Би било невероятно!

— Заповядай — Чарли му подаде ключовете. — Едно припалване добре ще й дойде.

Юън се качи и завъртя ключа:

— Бих могъл да опропастя срещата ни точно сега, нали?

— Но няма. Вярвам ти — каза Чарли.

Той ги закара покрай „Саут клиф“ и до брега на морето, като вземаше умело завоите. Чарли пусна музика.

— Хубаво е да се повозя малко по-бързичко — каза Чарли. — В Лондон обикновено съм по червените светофари. Въпреки това ми харесва да шофирам. Един вид бягство.

— И аз се чувствам така, когато плавам. Не че имам моя лодка — няма начин — но обичам да карам сърф, уиндсърф, ветроходство с приятели. Никога не съм чувствал същата тръпка при шофиране, но може би бих могъл да свикна с това.

— Не се привързвай прекалено — заяви Чарли с хитра усмивка. — Е, къде ще ни водиш тази вечер?

— Много добър рибен ресторант, пан-азиатски. Има хубава оранжерия с изглед към морето. Добре ли ти звучи?

— Разбира се. Звучи перфектно.

Чарли и Юън седнаха в тих ъгъл в ресторанта и си поръчаха предястията. Приглушено осветление и спокойна атмосфера, приветлив персонал и оригинално меню, отбеляза наум Чарли — точно типът ресторант, който и тя би избрала.

— Как вървят нещата у сестра ти? — попита Юън.

— Моментите с децата са наистина вълшебни понякога, но е далеч по-уморително от нормалната ми работа. Колкото и да ги обичам, ще е цяло облекчение да й ги върна.

Чарли се замисли за това, че престоят й у Пипа беше по-дълъг от планираното. Разговорът й с Джес днес не беше никак лесен, но най-накрая беше успяла да договори няколко допълнителни дни извън офиса, предвид че вече беше предала част от материала.

Юън се усмихна:

— Винаги ми е харесвало да съм чичо — тогава получаваш само хубавите моменти, нали?

— Получаваш много прегръдки — каза Чарли, — но и брокат по лицето си и пластмасови паяци в спалните чаршафи.

— Трябва да призная, че когато се срещнахме за първи път, а ти беше с Джейкъб и Фло, си помислих: „По дяволите, вече е заета“.

Чарли се усмихна.

— Вероятно говоря твърде много — каза Юън. — Не знам защо ми е толкова лесно да си говоря с теб.

— Ха. Трябва да е заради журналиста в мен. Не ми се налага да казвам нито дума и хора смятат, че знам какво си мислят. Но ще ти кажа една тайна… — тя сложи ръка на устата си и прошепна. — Не знам.

— Ще съм по-прикрит от сега нататък в такъв случай. Е, какво ти се яде?

— Всичко. Умирам от глад — тя погледна менюто. — Стига да не са картофени гофрети или рибени пръстчета. Напоследък ям прекалено много от остатъците на Фло и Джейкъб.

— Това си е гурме!

— Знам, представяш ли си? — тя си преправи гласа. — Да, в тази шикозна закусвалня на „Бродуей маркет“ има прясна пържола, внос от Аржентина, но няма спагети в менюто.

Юън се засмя:

— Много ли готвиш у дома?

— Не. Което си е ирония, нали? Винаги ми е харесвало да готвя, не ме разбирай погрешно, но с моето работно време обикновено съм твърде уморена, когато се прибера. Обичам да готвя за приятели, когато имам възможност обаче. Ами ти?