Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Тя се обърна към Чарли:

— Е, обади ли се?

— Може и да се е обадил — Чарли се изчерви.

— И как беше? Какво каза той? — попита Серафин.

— Беше ми приятно да си говоря с него — каза Чарли. — Изобщо не говорихме за партито обаче. Той мина направо на въпроса.

— И…? — подкани я Кат.

— Имаме среща — каза Чарли без да може да сдържи вълнението си. — Утре.

— Чудесно! — казаха в един глас Кат и Серафин.

— Мислите ли, че това е добра идея? — Чарли сбърчи чело.

— Всичко ми се струва малко лудо, все едно съм планирала романтична почивка или нещо такова. А трябваше да съм тук, за да помогна на Пипа.

— Ти помагаш на Пипа. Но защо да не се позабавляваш междувременно? — каза Кат. — Ти си тук само за известно време.

— Това е вярно, предполагам — каза Чарли.

— Поживей си — каза Кат. — Макар че не поемам отговорност — Юън е прекрасен, но доколкото знам, не е особено сериозен по отношение на връзките.

— Хубаво — рече Чарли. — Това ме устройва перфектно.

— Ето така се вечеря — каза Чарли, докато сядаха на масата на Кат, — когато всеки прави по нещичко е много по-лесно, нали? — тя сложи в чинията си от салатата с тиква, която Кат беше направила, и добави от запечената паста на Серафин.

— И аз правя това с приятели у дома — каза Серафин. — Харесва ми да разбера какви са специалитетите на различните хора.

Кат прелисти страниците на тетрадката си, докато ядяха. Опита се да се съсредоточи върху списъка, който беше направила за партито в „Крайбрежната“, въпреки че мислите й за разговора с Джейк все още я тревожеха.

— Е, да видим за партито по случай стогодишнината — както знаете, цялата работа е тайна от Лети. Говорих с няколко души и те ще участват. Юън ще подготви музиката и пиенето.

— Аз ще направя поканите — заяви Серафин.

— Страхотно. Ще ти дам имената и адресите — каза Кат и си отбеляза в тетрадката. Сигурният процес на отбелязване и отметване по списък й помагаше да възстанови чувството за ред, което само преди няколко часа се усещаше като напълно изгубено. — Някои от приятелите на Лети вече пожелаха да донесат сладкиши и лакомства.

— Още торти и сладкиши — рече Чарли и вдигна ръка. — Плюс всичко необходимо за организиране на вечерта.

— Е, какво друго? — Кат погледна списъка. — Украса. Аз ще я направя — тя си отбеляза в тетрадката.

— Значи остава само операция „Да изведем Лети“ — каза Чарли.

— Какво е това? — попита Серафин.

— Трябва да успеем някак да направим всичко, без тя да разбере какво се случва — обясни Чарли, — което означава, че някой трябва да я изведе.

— Ще говоря с приятелката й Сю — каза Кат. — Тя много се развълнува за партито и мисля, че няма да има нищо против да излъже, ако ще е за добра кауза.

— Значи сме готови — заяви Чарли.

— Много ще й хареса — каза Серафин.

В полунощ трите жени се преместиха в хола. Чарли донесе втората бутилка вино, която вече беше наполовина празна.

— Добре ли си, Кат? — попита Серафин, щом седнаха. — Като че ли си малко разсеяна.

— Добре съм — каза тя. — Току-що имах странно телефонно обаждане, преди да пристигнете.

— Джейк? — предположи Чарли.

— Винаги е Джейк. Дори и сега, когато би трябвало да живее отделен живот. Изневиделица той ме попита дали искам да се съберем отново.

— А ти искаш ли? — попита Серафин.

— Не. Изобщо не искам. Обмисляла съм всичко това неведнъж. Няма повече „ами ако. Казах му, че няма да стане.

— Той как го прие? — попита Чарли.

— Струва ми се, че добре. Трудно е да се каже по телефона. Предполагам, че понеже Лео е там, затова е мислил доста. Винаги съм имала впечатлението, откакто скъсахме, той не го е приел напълно. Може би е нещо като забавена реакция.

— Никога не знаят какво имат, докато не го изгубят — каза Чарли.

— Точно така — каза Кат. — Предполагам, че е необходим етап, през който ще трябва да премине. Просто на него му отнема повече време, отколкото на мен.

— Но няма как да се случи лесно, ако всичко се разбърква отново — каза Чарли.

— Точно така — Кат отпи глътка вино. — Имам чувството, че сега Лео и аз сме екипът и искам да се съсредоточа върху това. Животът с Джейк винаги е бил толкова сложен.

— Хубаво е, че знаеш какво искаш — каза Серафин.

— Това със сигурност помага — отвърна Кат.

— Ами ти, Серафин? — попита внимателно Чарли. — Струва ми се, че не сме те питали — виждаш ли се с някого?

Серафин се изчерви веднага.

— Ха! — Чарли се усмихна. — Явно си от тихите води. Разкажи ни всичко.