Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Може би ние трите бихме могли да направим нещо нея? — заяви Серафин. — Да организираме парти?

— Това е прекрасна идея — каза Кат. — Но знаете каква Лети — не иска да се вдига шум.

— Може би няма думата в случая — каза Чарли закачливо.

— Харесва ми начинът, по който мислиш — заяви Кат. — Парти-изненада тук, в чайната! Свободни ли сте вие двете следващата събота?

— Аз явно съм на парти — заяви Серафин с усмивка.

— Шшшт — Пипа се усмихна и сложи пръст на устните си. — Грейси тъкмо заспа, а заклевам се, слухът й е супер чувствителен.

— Мислех, че децата все още са будни.

— Не, всички са по леглата.

— Как мина днес с Люк? — попита Чарли.

— Не беше зле — рече Пипа и наклони глава. — По-добре, отколкото очаквах.

— Фло и Джейкъб разбраха ли, че сте се срещали?

— Не. Не съм споменавала. Това само ще ги обърка, затова знаят само, че още е в командировка.

— Успя ли да обясниш всичко?

— Да. И слава богу, като че ли ми повярва, че нищо не се е случило между мен и Уил. Рече, че му се иска да съм му казала нещо по-рано, а не да реагирам по начина, по който го направих. И е прав, разбира се.

— Къде е отседнал?

— Все още е при един приятел. Казва, че иска да прекара още няколко нощи сам.

— И как се чувстваш?

— Ох, не знам — рече Пипа. — Той ми липсва. Повече, отколкото си мислех. Имам предвид, честно, какво съм си мислила?

— Имаш право понякога да ти е трудно.

— Може би. Но го нараних, Чарли. Все още ме вижда как се опитвам да отпиша него и децата от живота си. Смята, че именно това искам. Но не е така. Работата е там, че Грейси беше шок. И за двама ни. Мислех, че ако можех да избягам от всичко това за няколко минути, ще съм по-способна да се справя с реалния живот. Да се приспособя.

— Той разбра ли го?

— Започва да го разбира. Не решихме нищо категорично, но ми се струва, че сме направили първата стъпка. Прекалено голяма каша забърках — не може да се оправи за един ден.

— Нищо никога не е вина изцяло на един човек.

— Може би. Но аз съм тази, която пишеше имейли, нали?

— Има ли нещо, което Люк е могъл да направи или може да направи сега, за да ти помогне? Така, че да не си толкова много сама с децата?

— Не знам — тя сбърчи чело. — Да не работи през почивните дни, предполагам — тя сви рамене. — Но това няма да се случи.

— Откъде си толкова сигурна? Защо не пробваш да го попиташ?

Пипа сякаш го обмисляше.

— Предполагам, че си струва да пробвам.

Същата вечер Чарли разглеждаше една от книгите с рецепти на Пипа, за да реши какво ще правят за партито за стогодишнината, и размишлява върху деня си. Времето, прекарано с Кат и Серафин, беше ободряващо. Откакто Сара се беше преместила в Ню Йорк, тя рядко общуваше с истинските си приятели и макар че двете със Сара си говореха по „Скайп“ разликата във времето означаваше, че една от тях обикновено тъкмо трябваше да излиза. Чарли не се отваряше лесно за хората. Какво толкова хубаво има в това да бъдеш уязвим? И все пак усещаше, че именно това започва да се случва с Кат и Серафин. Чувстваше се спокойна в тяхната компания, в безопасност.

Докато прелистваше страниците с торти и кифли, си мисли за другата среща, която беше имала този ден — с Юън. Вълнението, което беше усетила, когато го видя отново. Имаше нещо между тях. Или пък си внушаваше?

Името на Кат проблесна върху телефона и тя вдигна.

— Хей, Кат, как върви?

— Добре, благодаря — отвърна бодро Кат. — Обаждам се за партито.

— Тъкмо навреме — каза Чарли. — Помогни ми да реша нещо. Колебая се между здравословни мъфини с фурми и стафиди или съблазнителен бял шоколад и червени боровинки.

— О, стига, това е лесен избор! — каза Кат.

— Да, така е — тя отбеляза страницата с мъфините с бял шоколад. — Е, ти какво искаше да попиташ?

— Обадих се на Юън да му кажа какво сме планирали.

Чарли настръхна само от споменаването на името му. Тя се самосмъмри — вече е зряла жена, а не тийнейджърка и трябва да действа като такава.

— Той ще осигури музиката — продължи Кат — и също каза, че може да намери някакво вино с отстъпка.

— Това е страхотно.

— Има и нещо друго…

— Какво?

— Поиска ми номера ти. Каза, че трябва да обсъди всичко с теб — рече Кат.

Сърцето на Чарли заби в гърдите й. Значи не си въобразяваше. Връзката, която бе почувствала, беше реална.

— Какво мислиш? — попита Кат с усмивка в гласа. — Да му го дам ли?

„ Вечеря вкъщи утре вече р? — Кат прати съобщение на Серафин и Чарли. — Носете нещо за хапване, уменията си за планиране на парти и желание за пиене на вино."