Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Ти живееше с баща си — каза той.

— Да. А ти и Юън Хил си спомням, че постоянно правехте бели.

Адам се усмихна.

— Сигурен съм, че паметта ти не те заблуждава — каза той и погледна Зоуи.

Зоуи се ококори към баща си:

— Вярно ли е? Ти и Юън сте били много палави?

— Е, имаше и такива моменти. Но далеч не съм бил толкова див като теб все пак — каза той и игриво разроши косата й.

— Адам е ветеринар — рече Серафин.

— И неофициално убежище за животни — добави той.

— Нали се сещаш за неразделните на Лети? — Серафин се обърна към Кат.

— От теб ли са? — Кат погледна към Адам и се усмихна. — Ах, сега нещата придобиват по-дълбок смисъл.

— Тя разбира ли се с тях? — попита Адам.

— Да. Доста се е привързала вече. Казва, че много й харесва компанията им. Държи да имат известна свобода, но едната почти излетя през прозореца онзи ден. За щастие, успя да я хване отново.

— Хубаво е, че им дава възможност да летят наоколо.

— Имахме куче тук. И една тарантула. Но сега я няма — каза Зоуи.

— Така ли? — Кат повдигна вежди.

— Беше само един път — увери я Адам.

Докато си говореха, Кат не можеше да се отърве от топлото чувство към Адам, точно каквото беше изпитвала всички онези години в миналото.

— Татко, може ли да гледам „Аз, проклетникът“? — попита Зоуи.

— Пак ли?

Тя се нацупи:

— Моля!

— О, добре тогава — той поклати глава.

— Благодаря! — Зоуи излезе и отиде в предната стая.

— Не че десетгодишно момиченце взема решенията в тази къща или нещо подобно — каза Адам и се усмихна.

Кат се засмя.

Адам се вгледа внимателно в лицето й:

— Не си се променила.

— Не съм ли? — учуди се Кат.

— Искам да кажа, последния път, когато те видях, имаше лилава коса… — той се усмихна. — Но като изключим това, не си.

— Това беше преди години — засмя се Кат. — Трябва да съм била на петнадесет тогава.

— Ти и баща ти живеехте в къщата с терасата на ъгъла. А през лятото той ми даваше пет долара, за да му измия колата. Той все още ли живее тук?

— Да. Но пътува в момента, иначе домът му е тук.

Кат си помисли колко малко изглежда Скарбъро понякога. Беше странно, че пътищата им не се бяха пресичали досега.

— Виждам Юън доста често, но теб…?

— Живях във Франция известно време — каза той. — А работното ми време може да е доста антисоциално.

— Като говорим за работа — Серафин се прокашля и посочи компютъра. — Не ми се иска да развалям тази среща, но с Кат имаме доста за вършене. Рецензиите, за които ти казах, Адам.

— Трябва да са готови за Чарли — Кат се усмихна извинително. — Друг път.

— Моля ви, няма да ви преча — каза Адам. Той задържа поглед върху Кат за момент. — Беше хубаво да те видя отново.

Кат си тръгна към вкъщи вечерта, като се чудеше дали е възможно химията да е нещо едностранчиво. Макар че видя! Адам съвсем за кратко, чувствата, които беше изпитвала преди десетилетие, се бяха върнали почти веднага — привличане, което означаваше, че иска да остане близо до него. Хареса й, че си поговориха. Но е прекалено стара, за да хлътва, каза си тя и се отърси.

Влезе в апартамента и си направи вечеря, след което се обади на Джейк.

— Лео наоколо ли е? — попита тя.

— Изпусна го за момент, опасявам се. Той е в банята.

— Сам?

— Не, за какъв ме вземаш? — Джейк се засмя. — Майка ми е с него.

— Е, жалко — каза Кат. — Искаше ми се да го чуя.

Обзе я пристъп на съжаление. Трябваше да се прибере малко по-рано или да му звънне по път. Тя отчаяно искаше да чуе гласа на сина си и да му каже, че мисли за него.

— Можеш ли да ми се обадиш, когато излезе? — попита тя.

— Трябва да го слагаме в леглото, струва ми се, че днес се умори.

Кат устоя на желанието да го помоли отново. Лео е с Джейк, значи той отговаря — дори и ако неговите решения не й се нравят.

— Така ли? Какво сте правили, момчета? — попита бодро тя.

— С татко го заведохме на панаира в града и двамата с Лео спечелихме огромно плюшено мече. Аз му помогнах.

— Браво на Лео — тя се усмихна, като си го представи.

— Много му хареса.

Кат се опита да сдържи емоцията — копнежа да държи сина си в ръцете си отново, да го целуне по главата, да вдиша позната миризма — на бебешки шампоан и чиста кожа. Въпреки че в моменти като този й беше трудно да е отделена от Лео, тя се чувстваше сигурна, че е взела правилното решение. С баща му изграждаха връзка и прекарваше време с баба си и дядо си. Що за майка би била тя, ако го лишеше от това?

— Звучи сякаш се радва на почивката си с вас — каза тя.