Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Забавляваме се. Но непрестанно говори за теб.

Тя се усмихна.

— Това е добре. Мислех си, че не ми е простил, задето му казах, че стегозавърът му е твърде голяма за куфара.

— Минало му е вече — каза Джейк. — Баща ми му купи птеродактил, за да компенсира това.

— Капризно, капризно дете — засмя се тя.

— Хубаво е да си говорим така — каза Джейк.

Вярно е, помисли си Кат. Нещата между тях двамата се бяха успокоили с течение на времето. Обаче тонът му намекваше нещо повече от това.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

— Искам да кажа спокойно, да се посмеем, както преди — каза Джейк.|

Имаше право. Понякога вечер, когато беше сама в апартамента, беше невъзможно да не си припомни времето, което бяха прекарвали заедно — да си приказват на чаша вино. Сред трудните дни имаше и много хубави.

— Липсва ми това — каза Джейк. — Наистина ми липсва.

Чарли паркира детската количка до прозореца в „Крайбрежната чайна“ Грейси спеше дълбоко, лекото й дишане повдигаше бледожълтото одеяло, с което беше завита.

— Среща с Кат и Серафин ли имаш днес? — попита я Лети.

— Да — ще дойдат в два, за да разкажат за пътуването си до Уитби. Аз дойдох по-рано. Това малкото имаше нужда от глътка свеж въздух.

— Знаеш ли как е минало?

— Добре, доколкото мога да кажа. Написали са вече рецензиите. Интересни са. Като казах интересни — разгледах албума на тезгяха онзи ден. Има някои чудесни неща в него.

— Това място е видяло много, със сигурност. Радвам се, че си го разгледала. Повечето хора тук не мислят за историята. Просто предполагат, че винаги сме били тук и винаги ще бъдем.

— Мисля, че е очарователно.

— Имам още няколко неща, ако искаш да видиш. Докато чакаш другите и бебето спи.

— Бих се радвала.

Чарли седна на една от масите и Лети донесе чая, който беше поръчала, и голяма кутия за пури.

— Доста голяма бъркотия е, но кой знае, може да се намери нещо, което с Кат да използвате за вдъхновение.

— Благодаря.

Грейси се размърда и Чарли раздруса детската количка, да я успокои и приспи отново. Със свободната си ръка тя отвори кутията и разгледа вестниците и снимките.

Първото нещо, на което попадна, беше менюто. Не можеше да види дата върху него, но беше притиснато между писма от края на 1960 г.

Млечна напитка „Horlicks“, приготвена с мляко — 8d

„Bovril“ или „Охо“ с бисквити — 8d

Плодов сок, концентрат — 8d

Сладкишите — ето това наистина я интересуваше:

Шоколадови еклери, сметанови сандвичи, бадемови кексчета, маслен крем, сладкиши „Батенберг“… виенски сладкиш.

— Как отпразнува стогодишнината, Лети? — попита Чарли когато Лети се върна при нея.

— Никак — отговори Лети. — Малко е тъжно, нали? Някак си просто мина покрай мен. Беше ужасна година за „Крайбрежната“ ако трябва да бъдем честни. Започнахме годината с взлом, а след това през февруари част от покрива се срути. С Юън бяхме прекалено заети да оправяме тази бъркотия, че да мислим за парти. Като цяло не изглеждаше точното време за празник.

— Колко жалко. Това е толкова важен момент!

— Предполагам, че би било хубаво да го отбележим — Лети, като наклони глава, докато го обмисляше. — Но сега е твърде късно така или иначе.

Чарли се беше потопила в пощенските картички и снимки от първите дни на „Крайбрежната“. Тя остана така за известно време, с идеите, които минаха през главата й. Мъжки глас я извади от замаяното й състояние.

— Здравей.

Тя вдигна поглед от страницата и срещна този на Юън. На устните й се появи усмивка, когато го видя, застанал до масата й.

— Здравей — каза тя.

— Как върви? — погледът му се прехвърли към бебето, което сега се беше събудило и се усмихваше, ококорило сините си очички. — Предполагам, че това е небезизвестната Грейси.

— Същата — рече Чарли и остави вестниците, за да погледне в количката. — Това е тя. Най-малката ми племенница.

— Прекрасна е.

— Красива е, нали? — каза Чарли, като повдигна Грейси внимателно от количката. — На мен ми е позволено да го кажа, понеже не е мое — усмихна се тя.

— Ха, да.

— Как върви работата с киното? — попита Чарли.

— Добре, благодаря. Има лек проблем с един от плановете, но смятам, че измислихме как да го оправим.

— Купувачите са направили страхотна сделка. Това място ще стане невероятен ресторант.

— Мисля, че е така — каза Юън. — Вече всички го очакват с нетърпение и ще има голям интерес, когато отвори. Щеше ми се да отиде при по-хубави хора все пак. Тези купувачи искат разни безумни неща едно след друго.