Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Пипа беше облечена с долнище на анцуг с петна от чай върху коляното, а косата й беше събрана в небрежна опашка. По лицето нямаше и следа от грим. През изминалата седмица тя спеше малко по-добре и част от цвета се беше върнал на бузите й.

Пипа се усмихна.

— Изобщо не ми пука — каза тя. — Ще си изровя спиралата, когато съм готова да изляза от къщата отново.

— Неприятно ми е да го споменавам, но не си забравила, че мама и татко ще идват днес, нали? Трябва да са тук на обяд.

— О, Боже, бях забравила — каза Пипа и сложи ръка на устата си, след което заоглежда хола. — Тук е хаос.

— Едва ли ще ги интересува.

— Не може ли бързо да отменим поканата?

— Вече сигурно са пристигнали. Както и да е, те са наши родители. И се притесняват за теб. Не очакват да ги забавляваш, идват само да видят теб и децата.

— Е, може би трябва да облека по-подходящи дрехи, най-малкото — каза Пипа и погледна мърлявия си анцуг. — На татко това няма да му хареса много.

— Ти се качи горе и се приготви, а аз ще пооправя набързо тук.

— Добре — каза Пипа и се обърна, докато излизаше. — Кажи ми, че няма да е ужасно.

— Всичко ще бъде абсолютно наред — успокои я Чарли.

— Пипа, скъпа! — каза баща им и й даде сърдечна мечешка прегръдка. Той се отдръпна и я погледна, облечена вече в люлякови дънки и бяла блуза. — На мен ми изглеждаш добре. Чарли каза, че си в добро състояние.

— Никога не съм го казвала — прошепна Чарли на сестра си.

— Само те дразня — каза Хенри и разроши косата на Пипа. — Трябва да се забавляваме във времена като тези, нали? Не може всички да се разпадат.

— Ще сложа чая — предложи майка им.

— Чаша бренди за мен, Паула, скъпа. Имаш, нали? — Хенри попита Пипа. Тя кимна.

— Едва обяд е, Хенри — Паула се намръщи.

— Подробности, подробности.

Паула изкара внуците си от стаята.

— Сега, Фло и Джейкъб, ще можете ли да ми помогнете да намеря една-две бисквити за чая?

Пипа седна в креслото до прозореца, като остави дивана за баща си и Чарли.

— Е, къде е той? — каза Хенри. — Онзи твой съпруг? Все още ли трепери някъде?

— Отседнал е у един приятел — каза Пипа.

— У другата жена, искаш да кажеш.

— Татко, не е така, както изглежда — Пипа поклати глава.

— Е, както и да е, ей толкова ми остава да му извия врата. За какъв се мисли, да напуска семейството си? Да обърне гръб на отговорностите си? Това не е мъж, ако питате мен.

— Ти не знаеш цялата история — каза Пипа и кръстоса крака. — Сложно е.

— На мен не ми звучи сложно — каза Хенри. — Съпругът ти ви оставя, а ти седиш тук и му измисляш извинения?

— Не му измислям извинения, татко… — Чарли видя, че в очите на сестра й се появиха сълзи.

— Татко — рече Чарли и сложи ръка на рамото на баща си, за да го успокои. — Пипа няма нужда от това точно сега.

— Ако питате мен, има нужда от достатъчно разум, за да смени ключалките.

Пипа прокара ръка през косата си и сбърчи чело.

— Нужно й е пространство — време да си помисли — каза Чарли.

— Добре — той седна обратно и сякаш се успокои малко. — Предполагам, че алтернативата не е твърде съблазнителна. Не и с три деца. Достатъчно лошо е и с една дъщеря, почти на тридесет и с никой, който да се грижи за нея.

Чарли усети тъп удар в стомаха си. Беше го чувала и преди, но това не значи, че не болеше. Очите на Пипа се разшириха.

— Татко! Не може да говориш така!

Думите на Пипа изненадаха Чарли и тя се изправи леко на мястото си.

— Защо да отбягваме темата? Мислиш си, че когато се пенсионираш, ще можеш да се отпуснеш, но когато едната ти дъщеря е стара мома, а другата…

— Стара мома? — повтори Пипа.

— Такова нещо по мое време не можеше да се случи — цялото това суетене около кариерата, вместо да се установиш. Пипа, нещата може и да са много кофти сега, но ти поне беше достатъчно умна да…

Пипа се изправи на мястото си.

— Говори каквото искаш за живота ми, но не засягай Чарли по този начин. Ти си в моя дом днес и аз няма да позволя да я тормозят.

Чарли усети вълна на възхищение, когато сестра й се застъпи за нея. Само преди няколко дни Пипа казваше почти същите неща. Промяната у сестра й изпълни Чарли с гордост. Сякаш Пипа събираше сили, преобразяваше се пред нея.

Баща им изду бузи и след това изпусна струя въздух.

— Чарли е щастлива. И аз самата й се възхищавам, че работи усилено и прави нещо, което обича.

Хенри пребледня. Той отвори уста да отговори, но не успя да издаде нито звук.

Паула се върна в стаята с поднос с напитки.