Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Напрегнато ли е?

— Да. Затова си взех и малко почивка — Юън се усмихна. — Какво правиш? — той погледна хартията на масата. — Проучванията ли са това?

— Да. И чакам едни приятелки.

— Юън, имаш ли минутка? — извика Лети от кухнята. — Кранчето на чешмата се счупи отново.

— Да, разбира се — той извъртя очи шеговито по посока на Лети. — Дългът ме зове.

— Ще се видим по-късно — каза Чарли, но не можа да отмести поглед от него, докато вървеше към кухнята.

— Не сме закъснели, нали? — попита Кат и взе един стол, за да седне срещу Чарли. Серафин седна до тях.

— Не, не се притеснявай, разбрахме се за два — каза Чарли. — Тръгнах по-рано, за да поразходя Грейси. Люк дойде, за да говорят с Пипа, и исках да им дам малко пространство.

— Значи ще говорят? — попита Кат. — Звучи обещаващо.

— Мисля, че е много добър знак. Пипа му се обади вчера и той се съгласи да дойде да обсъдят нещата. Тя се извини — което е доста голям проблем. Пипа не отстъпва лесно. Стискам палци да могат да оправят нещата днес. На децата им липсва ужасно.

Лети донесе на Кат и Серафин чай.

— Заповядайте — нашето предложение за деня.

— Благодаря, Лети — рече Серафин.

— А и предполагам, че ще трябва да се върнеш на работа скоро — предположи Кат.

— Определено. Шефката ми далеч не е щастлива от ситуацията. Но ще се опитам да се съобразя с решението на Пипа и Люк.

Юън излезе от кухнята, за да вземе нещо от тезгяха, и махна с ръка на Кат, която му върна поздрава.

— Ти познаваш Юън? — попита Чарли.

— Да — Кат сви рамене. — Всички познават Юън.

— По добър или лош начин? — Чарли наклони глава, като се престори, че не я интересува.

— Ха! — Кат се усмихна. — По добър. Защо питаш?

— Просто така — каза бързо Чарли.

— Да, бе, сигурно — Кат се засмя.

— Както и да е. Вашето пътуване — Чарли смени темата. — Искам да чуя всичко за него.

— Рецензиите добри ли бяха? — попита Серафин.

— Да, бяха страхотни — каза Чарли. — Направих някои малки промени, но нищо сериозно. Доволна съм от всичко — благодаря ви.

Тя беше приятно изненадана, когато прочетете рецензиите — бяха много по-кратки и искрени, отколкото онези, които обикновено трябваше да редактира, дори и от опитни писатели. Имаше нещо в стила на Кат, което интригуваше моментално, и ярките й описания караха чайните да оживеят пред читателя. Единственият проблем беше, че заради невъзможността й да участва, все още нямаха достатъчно рецензии.

— Значи си готова? — Серафин попита Чарли.

— Почти. Нещо такова — каза Чарли и прехапа устни. После осъзна, че няма смисъл да лъже за това. — С което искам да кажа, че съвсем не съм.

— Искаш ли да помогнем още? — предложи Кат.

— Бихте ли? Това наистина ще ми е от помощ. Ще ми трябват до края на седмицата.

— Разбира се — каза Кат. — Няма проблем. А ти, Серафин?

Серафин кимна.

— Пфу, такова облекчение — каза Чарли. — В момента нямам почти никакво време и, ако трябва да съм честна, се чувствам ужасно нефокусирана. А още няколко рецензии от вас, момичета, биха променили всичко.

— Разбира се. Можем да направим още едно пътуване — каза Серафин. — Има някои места в нашия списък.

— Отлично. После ще съберем нещата — каза Чарли. — И аз тъкмо правех едно проучване. Погледнете тези спомени на Лети — чудесни са. Вижте това старо меню.

Кат погледна и прочетете.

— Колко странно. Език? Наистина ли са сервирали това?

— Знам — Чарли се засмя. — Ужасно, нали? Лети със сигурност е подобрила менюто.

— Тези снимки са хубави — заяви Серафин. — Погледнете тази снимка на Лети и… Кой е това? Предполагам, че трябва да е съпругът й.

— Джон — каза Кат. — Бащата на Юън. Те не са заедно вече.

— Изглеждат така, сякаш са били щастливи тогава — каза Серафин. — Чудя се какво се е случило.

— Не знам — каза Кат. — Тя никога не говори за това, доколкото ми е известно.

Чарли извади статия от вестник, датираща от средата на Втората световна война.

— Има толкова много истории за онова, през което е преминала чайната. Толкова много история има тук, а семейството на Лети е било на това място още от първия ден. Над сто години сервиране на чай.

— Сто години? — Серафин се ококори.

— Да, колко жалко, че нямахме възможност да го отпразнуваме — каза Кат. — На Лети й се случиха поредица неприятности и нямаше как да организира нещата.

— Сигурна ли си, че е твърде късно? — попита Серафин.

Чарли се усмихна.

— Какво са една-две години за приятелите?