Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

Серафин се размърда неловко на мястото си.

— Не е нужно — каза Кат. — Само защото Чарли си пъха носа! — тя хвърли закачлив поглед към Чарли.

— Предпочитам да го наричам любопитство, не пъхане на носа — каза Чарли намусено. — А и ми е необходимо, нали знаеш — за професията. И така, от реакцията ти разбирам, че си имаш някого?

— Нещо такова — заяви Серафин.

— А, сложно е.

— Много сложно.

— Всички сме минали през това — каза Чарли.

— Не, през това не сте минали — отвърна Серафин. — Или поне силно се съмнявам, така или иначе.

— Сигурна ли си? — попита Чарли.

— Да — Серафин поклати глава.

— Хайде, да хапнем — настоя Кат.

Серафин ги погледна за миг, сякаш се опитваше да реши дали може да им се довери. Тя въздъхна и като че ли се отпусна, след което отново заговори:

— Трябва да обещаете, че няма да ме съдите.

— Разбира се, че няма — каза Чарли. — Така че давай. Вече нямаме търпение да чуем.

— Е, добре — Серафин прехапа устни. — О, Боже, не мога! Това е… Не знам. Аз едва ви познавам. Може би не трябва да казвам. Не искам да си промените мнението за мен.

— Ще помогне ли, ако първо ние ти признаем по нещо? — предложи Чарли.

— Може би — рече Серафин и се разсмя смутено.

— Добре, давай тогава — каза Чарли и побутна Кат. — Първо Кат.

— Първо аз? Как така? — тя изгледа Чарли престорено притеснено. — Е, добре, добре… Ами, твоето признание по-лошо ли е от нощ, прекарана в затвора?

— Не си била в затвора! — зяпна Серафин.

— О, бях.

— За какво? — попита Чарли.

— За пиянско буйстване. Първата ми седмица в колежа. Напих се с шотове. Имаше леден фонтан на бала на първокурсниците и някой ме убеди да изпия, колкото мога. Тогава ми се стори добра идея.

— О, Боже! — възкликна Чарли.

— Явно съм пяла песничката на криминалния сериал от телевизията по целия път до гарата отзад в полицейската кола — каза Кат през смях. — Обвих се със слава онази нощ.

— А изглеждаш като същинска божа кравичка — засмя се Чарли.

— Е, ами ти? — предизвика я Кат. — Обзалагам се, че имаш нещо по-добро.

Чарли погледна нагоре в търсене из дебрите на ума си, докато преценяваше коя точно история да разкаже.

— Веднъж спах с учител.

— Наистина ли? — Серафин отново зяпна. — На колко години беше?

— Някъде около единадесети клас — хитра усмивка пропълзя по лицето на Чарли. — Г-н Харисън. Той беше към средата на двадесетте. Не си представяйте някой от онези възрастни учители. Не че това прави ситуацията много по-добра в ретроспекция. Но беше сладък. Горкичкият, много го беше страх.

— Да не се разбере ли?

— Не, от мен като цяло, мисля. Някак си се нахвърлих върху него.

Серафин се засмя:

— Не мога да си те представя.

— Бях доста безстрашна по отношение на връзките тогава. Не знам какво се случи. Е, всъщност знам. Бен — бившият ми — това се случи. Бях по-безгрижна, доверчива. И аз не мога да си се представя по този начин отново.

— Обзалагам се, че тази твоя страна все още е там, точно под повърхността — каза Кат. — Правилният човек ще я извади отново.

— Не знам — рече Чарли. — Изградих си доста сериозна стена. Разочарованията вече ми се струват тежки.

Тя замълча и обърна поглед към Серафин:

— Но стига съм отвличала вниманието от основния въпрос. Последно повикване. Някой друг за изповедалнята?

— Добре — Серафин вдигна ръка. — След като видях, че изявявате желание. Но няма да казвате на никого. Сериозно.

— Честна скаутска — Чарли сложи ръка на гърдите си. — Така де, честна дума, макар и да не съм скаут.

Серафин повдигна вежда объркано.

— Означава, че обещаваме — поясни Кат.

— Виждам се с някого. Повече от това — мисля, че съм влюбена. Но никой у дома знае нищо за това.

— Не си казала на никого? — попита Чарли.

Серафин поклати глава.

— Защо? — попита Кат.

— Защото… тя е жена — каза бавно Серафин.

— Жена? — повтори Кат.

— Знаех си, че не трябва да казвам нищо — Серафин се изчерви отново. Тя погледна надолу към пода. — Това беше глупаво.

— Не — каза Кат и внимателно докосна ръката на Серафин. — Значи това е твоята изповед?

— Да — Серафин ги погледна отново. — Влюбена съм в жена.

— Как се казва? — попита Кат тихо.

— Карла.

— Разкажи ни нещо повече за нея — помоли Чарли.

Серафин се поколеба, като преценяваше реакциите им преди да продължи.

— Красива е. Имам предвид и външно, и като човек. Забавна също. Още щом влезе в стаята, все едно започва купонът.

— Звучи прекрасно — каза Чарли. — Късметлийка си.