Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Просто ми се стори странно, че забрави да се обадиш.

— Не съм забравила. Нямах батерия, нали ти казах.

Джейк не отвърна нищо. Дори по телефона можеше да усети враждебността у него.

— Джейк, какво се опитваш да кажеш?

— Нищо…виж, не разбирам какво става тук. С мъж ли излиза?

— Не — отвърна директно тя.

— Добре — каза той.

— А и да бях, теб какво те засяга?

— Засяга ме, защото това може да повлияе на Лео.

— Е, не съм излизала с мъж, така че това е без значение.

— Обикновено не пропускаш да се обадиш на Лео. Напоследък си различна.

— Джейк, не се опитвай да ми вменяваш вина. Знам, че не съм съвършена, но кой е? Не искам да играя тази игра, но ако трябва… Имало е моменти, когато не си виждал Лео със седмици…

— Пак ли за това ще говорим?

Гласът му беше дрезгав. Тя си припомни дните след раждането на Лео — онзи ръб, по който имаше чувството, че стъпва по яйчени черупки. Беше направила всичко възможно да му угоди, но като че ли така и не успя. Затова не искаше историята да се повтаря.

— Джейк, защо се заяждаш?

— Не мога да те питам нищо вече, така ли?

— Виж, всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред, Кат. Никога не съм бил по-добре.

— Добре — каза тя. Но чувството на безпокойство не я напускаше. Нещо не беше наред тук. — Има ли нещо, за което искаш да поговорим?

— Има, да — отвърна Джейк.

— Какво е то?

— Лео. Говорих с него и с родителите ми. Той не изглежда щастлив.

— Какво има?

— Искам да кажа, че тук му е добре — това не е проблем. Но казва, че иска да прекарва повече време с мен.

— Разбирам — Кат си пое дъх. Не можеше да го приеме но. Може би имаше неща, които биха могли да направят, за, улесни ситуацията за Лео.

— Е, това можем да го уредим. Да го вземаш в събота и неделя. Винаги сме коментирали, че в крайна сметка това е дългосрочният план.

— Да… но мисля, че се нуждае от по-голяма стабилност, Кат. Такава организация само би го объркала.

— Значи какво предлагаш?

— Да живее с мен, за постоянно.

— Моля? — Кат се задави. Умът й започна да препуска. Сигурно беше чула погрешно. — Да не би да искаш попечителство?

— Да.

Челюстта й увисна:

— Откъде, за бога, дойде това? Не може просто така да направиш!

— Мога. И ще го направя. Ще направя каквото е най-добре за Лео.

Джейк затвори и Кат, зашеметена, остави телефона за да не от ръката й. Това не можеше да се случва. Лео бе всичко за нея. Не можеше и да си помисли да живее без него.

Чарли остърга и последното парченце зърнена закуска от плочките на пода в кухнята и усети ръка в косата си. Пръстите на Грейси, лепкави от зърнената закуска на брат й, бяха заровени в прясно измитата й коса. С мъка запази самообладание. Не беше още дори седем часът, а тя вече се чувстваше абсолютно изтощена.

— О, Боже, съжалявам — каза Пипа, когато видя какво се е случило. — За пръв път е.

Тя вдигна Грейси. Чарли се изправи на крака и махна зърнената закуска от косата си. Тази сутрин Фло я беше събудила в 4 часа сутринта, след като беше сънувала кошмар и настояваше да й го разкаже с най-малки подробности.

— Изглеждаш сякаш имаш нужда от почивка — рече Пипа.

— Няма проблем, честно.

— Хайде, говоря сериозно. Излез за малко. Бог знае, че ми помогна достатъчно. Не искам да се връщаш у дома изтощена. Ние ще се оправим.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Давай. Измъкни се, докато можеш — Пипа се ухили.

— Добре. Благодаря.

Докато Чарли се качваше по стълбите, си мислеше за по-миналата нощ. С Юън си бяха прекарали чудесно чак до момента, в който го отблъсна. Колкото повече си говореше с него, толкова повече го харесваше — само да можеше да не се чувства така адски уплашена от всичко това. Вероятно можеше да оправи нещата.

Помисли си за разговора си с Кат. Да прекара известно време с Юън трябваше да е просто забавление — нямаше нищо стресиращо в това. Нямаше да е тук достатъчно дълго, че да я наранят отново. Тя се стегна и извади телефона си, за да изпрати съобщение.

Добро утро. Искаш ли да потичаме?

След това добави:

При условие, че Багел има нов повод.

Телефонът й звънна със съобщение.

Разбира се. Дай ми половин час. Среща на местопрестъплението на Б.

Чарли тича до мястото на тротоара, където Юън стоеше кучето си.

— Добро утро! — извика тя бодро.

— Здравей, Чарли — усмихна се той.

Тя потича на място до него за миг.

— Да се състезаваме до фара — предложи тя, след което тръгна преди Юън да успее да отговори.